Нелсън Демил - Мейдей

— Искаш ли нещо за пиене? Чаша вода? Нещо по-силно?

— Не, благодаря.

Тя кимна. Тук несъмнено действаха твърде мощни и необичайни сили, с които би могла да си обясни привличането, което изпитва към него. Тя обаче съзнаваше, че той е мъж, когото би искала да познава дори и на земята.

— Ще се обадя на Барбара.

— Да. Тя би трябвало вече да идва насам. Звънни на някой от по-близките постове.

— Добре. — Шарън натисна бутона за телефонния пост по средата на пътническия салон.

Никой не отговори.

Шарън позвъни на всички постове, включително и на този в камбуза.

Бери погледна през рамо към салона и извика:

— Харолд? Повикай Барбара.

Стейн се наведе над стълбите и извика името й. След това се обърна към Бери и поклати отрицателно глава.

Бери протегна ръка към микрофона за вътрешно оповестяване, но се поколеба.

— Не. Така ще ги превъзбудя. — Нетърпеливо потропа с пръсти по щурвала. — Вероятно в момента се движи между два поста. Или пък слиза с асансьора към камбуза. Ще почакаме.

Погледна за миг Шарън Крендъл, а след това отново насочи очи напред. Ако тя беше малко по-възрастна… Защо мислеше за това точно в този момент? Не можеше да си обясни защо хората, изпаднали в кризисни ситуации, изведнъж започват да кроят дългосрочни планове за бъдещето. Баща му бе започнал да проектира градината си през зимата, през която умираше от рак.

— Шарън, какво ще правиш след това? Искам да кажа… ще продължиш ли да летиш?

Тя го погледна и го дари с широка усмивка.

— След като това свърши, Джон, ще си взема една седмица отпуск. Може би дори две. — Тя се разсмя, но в следващия миг изражението й отново стана сериозно.

— А след това ще се явя на работа като всеки друг път. Ако си преживял нещо страшно по време на полет, непременно трябва да полетиш отново. В противен случай целият ти живот оттам насетне ще се превърне в серия от бягства. Освен това, какво друго бих могла да работя на моята възраст? Кой друг ще ми плаща такава добра заплата? — Тя погледна към линията на хоризонта.

— Ами ти? Ще спреш ли да пилотираш онова малко самолетче на компанията? Каквото и да е то.

— Скаймастър. Не. Разбира се, че няма.

— Добре. — Тя се поколеба, а след това се наведе към него и постави ръка върху неговата. — Мислиш ли, че ще можеш да приземиш този самолет?

Бери я погледна право в очите. Изражението й и езикът на тялото й бяха кристално ясни и нямаха нищо общо със зададения въпрос. И въпреки това държанието й не беше нито нагло, нито пък безсрамно. Момичето просто му правеше искрено предложение. След няколко часа може би щяха да кацнат живи и здрави. Но по-вероятно бе да не успеят. Предложението й обаче не му се струваше неуместно.

— Ти ще ми помогнеш. Можем да приземим този самолет.

Почувства леко неудобство и чак се изчерви от докосването й и от внезапната интимност, установила се помежду им.

Шарън Крендъл се облегна назад и се загледа през страничния прозорец на кабината. Спомни си за последния си приятел, Ник, служител в отдела, в който комплектоваха екипажите. Връзката им бе белязана от скука и празнота. Секс и телевизия. Оказа се, че не ги свързва нищо важно и когато той я напусна, тя не изпита нито тъгата, нито пък пустотата, които изпълваха душата й в негово присъствие. Беше си отишъл така, както се бе и появил в живота й — незабелязано. Подобно на мрачен и сив следобед, преминаващ неусетно в непрогледна нощ. Тя обаче все още беше самотна.

— Защо всеки от нас не изпрати съобщение до някой близък човек на земята? — предложи тя. Веднага се запита до кого ще адресира собственото си послание. До майка си вероятно.

Бери се замисли върху идеята.

— Не — най-после отсече той. — Това би било твърде… мелодраматично. Не смяташ ли? Прекалено крайно. Все още разполагаме с достатъчно време. По-късно ще изпратим едно съобщение от всички нас. Ти на кого би искала?…

Тя напълно пренебрегна въпроса му.

— Съпругата ти сигурно е обезумяла от страх.

На Бери му хрумнаха няколко възможни отговора. Имам добра застраховка. Това би трябвало да успокои всичките й страхове. Или: Дженифър изпадна за последен път в състояние на безумен страх в деня, в който разбра, че е изгубила картата си за пазаруване от Блумингдейл. На глас обаче рече:

— Сигурен съм, че от авиокомпанията са информирали всички за случилото се.

— Точно така. — Шарън рязко смени темата. — Добре се справяш със самолета — с тон на познавач заключи тя. — Лостовете за управление са в изправност. А резервоарите ни са пълни до половината. — Кимна с глава към индикаторите за горивото.