Нелсън Демил - Мейдей

Той се изкачи над свръхзвуковия Стратън и изостана на стотина ярда зад опашката му. Изстрелът ще бъде произведен вертикално — изтребителят ще застане на дванадесет часа и ракетата ще порази кабината и салона на горния етаж. Ъгълът трябваше да е така изчислен, че ракетата да пробие покрива на салона, да мине през кабината и да излезе през носа. По този начин щеше да унищожи напълно механизмите за управление на самолета. Матос протегна ръка към ръчния визьор и го постави на мястото му. Погледна през него. Кръстчето на мерника се местеше непрекъснато, докато двата самолета променяха относителното си местоположение. Опитните и обиграни ръце на Матос се заловиха с контролните уреди на изтребителя и съвсем скоро самолетът застана на мушката му. Горната част на кабината и салонът изпълниха визьора. Центърът на мерника бе кацнал над изпъкналия купол на горния салон.

Матос спусна ръка и, без да сваля очи от мишената, завъртя предпазния ключ. След това ръката му се плъзна хоризонтално и пръстът му легна върху бутона за изстрелване. Пое си дълбоко дъх и леко бутна напред контролния лост на своя F-18. Изтребителят се приближи. Центърът на мерника не помръдваше, кацнал върху купола на самолета. Високата опашка на лайнера стърчеше пред погледа на Матос. Щеше да изстреля ракетата в мига, в който прелети над опашката. Прецени, че от опашката до купола има почти двеста фута разстояние, което беше напълно достатъчно. Ако се приближи повече, изтребителят щеше да бъде застрашен от хвърчащите отломки от пътническия лайнер. Освен това удареният самолет би могъл да се завърти и тогава крилото му щеше да удари изтребителя. Той погледна през визьора. Тридесет фута до опашката. Никога преди не бе летял толкова близо до такъв огромен самолет. Двадесет фута. Гигантският Стратън се простираше под него като палуба на самолетоносач. Десет фута. Можеше вече да различи нитовете по опашката. Сърцето му започна да бие по-силно.

Носът на изтребителя F-18 излезе над опашката на пътническия Стратън. Центърът на мерника беше точно по средата на сребристия купол. Матос присви очи, заслепен от блясъка на сребристия корпус. Издиша дълбоко и притисна пръст към бутона за стрелба.

Джон Бери изпитваше огромно желание да започне маневрата, но, кой знае защо, не предприемаше нищо. Обходи с поглед приборите, опитвайки се да си придаде вид на човек, който върши нещо наистина важно.

— Джон?

— Какво?

Шарън Крендъл изглеждаше притеснена.

— Нещо не е наред ли?

— Не. Просто проверявам някои неща. — Той замълча за момент. — Опитай се отново да се обадиш на Барбара. Искам тя да знае, че ще завиваме. Ако не е предупредена, може да се изплаши, когато усети, че самолетът се накланя. Напомни й да стои далеч от дупките.

— Добре. — Шарън Крендъл натисна няколко пъти бутона за телефонния пост в средата на пътническия салон. — Не отговаря — с разтреперан глас заключи тя.

— Опитай някой друг пост.

Крендъл избра следващия пост и натисна бутона. Почти незабавно от другия край на линията долетя приглушен глас, който почти не се чуваше, заглушен от воя на свистящия въздух и неразбираемите звуци, издавани от пътниците в салона.

— Барбара? Чуваш ли ме? Ти ли си?

— Да. Намирам се в задния край на салона — с ясен глас отвърна Йоширо.

— Добре ли си?

— Да.

Крендъл се обърна към Бери.

— Свързах се с нея. Слава Богу! В задния край на салона е. И е добре.

Бери кимна.

— Барбара, върни се тук — настоя Крендъл.

— Дай ми още пет минути. Трябва да проверя само още една тоалетна. Не виждам никъде стюарда — Джеф Прайс. Може би ще трябва да сляза долу в камбуза.

Крендъл погледна Бери.

Той беше готов да започне маневрата.

— Добре. Кажи й, че ще завием обратно. Да остане на мястото си, докато осъществим маневрата.

Крендъл кимна и заговори в слушалката.

— Изчакай там където си. Джон ще направи завой. Осъществихме контакт чрез компютърната система. Всичко е наред. Започваме маневрата. Не мърдай от мястото си, докато не завием. И внимавай. До скоро. Разбра ли?

Гласът на Барбара Йоширо прозвуча малко по-весело.

— Да. Добре. Много добре.

Бери взе слушалката.

— Барбара, аз съм Джон Бери. Как са пътниците?

Последва кратко мълчание. След това Барбара заговори отново.

— Аз … не зная. Изглеждат … по-добре.

Бери поклати глава. Не бяха по-добре. И никога нямаше да бъдат. По-добре в случая означаваше, че положението се влошава. По-добре означаваше по-енергични. По-опасни.