Нелсън Демил - Мейдей

В малкото помещение надвисна мълчание. Слоун демонстративно стисна палци за късмет.

Хенингс си помисли, че през целия си живот не бе ставал свидетел на толкова гнусно и отвратително деяние. Обърна се и се приближи до прозорчето. Може би лейтенант Питър Матос, който и да беше той, щеше да прояви повече морална сила от тях двамата.

Радиото изпука. Хенингс извърна глава към говорителя.

— Разбрано, База. Пристъпвам към изпълнение на новата мисия. Край.

Слоун се облегна назад. По навик нагласи часовника за обратно броене на пет минути и зачака.

Хенингс усети, че в едното му око се събира сълза, и побърза да я изтрие, преди Слоун да е забелязал.

Питър Матос впери невиждащ поглед през предното стъкло на своя F-18. Отговорил бе на получената заповед напълно автоматично. Сега обаче започваше да проумява истинското измерение на онова, което трябваше да извърши. Погледна часовника на таблото, след което понечи да натисне бутона за радиовръзка. И какъв точно въпрос щеше да зададе на капитан трети ранг Слоун? Останало ли бе нещо неизяснено? Не и по отношение на неговата роля в тази мисия. Той отдръпна ръката си от радиобутона и я отпусна безжизнено край тялото си.

Погледна през стъклото на кабината. Свръхзвуковият Стратън 797 поддържаше курса и височината, на която летеше, с непогрешима прецизност. Прецизност, недостижима за никой пилот. Матос продължи да наблюдава самолета в продължение на цяла минута. Остана доволен от заключението, че лайнерът наистина се управлява от компютризиран автопилот.

Матос се облегна назад. Предишните заповеди на капитан трети ранг Слоун не бяха особено свързани и последователни. Матос обаче бе сигурен, че Слоун е намислил нещо. И дълбоко в душата си знаеше какво е то. Но дори и сега, когато вече бе получил заповедта за унищожаването на самолета, Матос все още не можеше да повярва напълно, че това наистина се случва.

Той разгледа възможните алтернативи, пред които бе изправен. Осъзна, че не съществува лесно и безболезнено решение на проблема. Фактите бяха ясни — самолетът Стратън се е отклонил от курса си без предупреждение, всички на борда му бяха мъртви, самолетът представляваше заплаха за навигацията и големите началници искаха той да бъде свален. Просто и ясно. От него се искаше само да изпълни заповедите. Те щяха да се погрижат за всичко останало. Щяха да се погрижат и за Питър Матос, след като той изпълни мисията.

Погледна индикатора за горивото. По-малко от половин резервоар. Хвърли поглед на компаса. С всяка изминала минута се отдалечаваше все повече от Нимитц. Всяка минута забавяне щеше да удължи обратния му полет към базата. Отново погледна часовника си. Вече бяха изтекли три минути. Отчаяно му се искаше в следващите няколко минути да приключи с тази мисия. По-

вече от всичко на света искаше да се върне и да се отпусне на койката си на борда на Нимитц. Самолетоносачът беше неговият дом — той искаше да се прибере у дома.

Без повече размишления Матос започна маневра, която да му осигури по-добро положение за изстрелване на ракетата.

Умът му вече бе изцяло зает с подготовката за трудния изстрел. Техническите проблеми бяха много. Изоставеният Стратън представляваше голяма и стабилна мишена, но размерите му сами по себе си бяха проблем. Колко ли такива ракети без бойни глави щяха да са нужни за свалянето му? Първата не бе успяла да го свали. А той разполагаше само с още една. Представи си корида и бика, застанал на средата на арената със стърчащи от тялото му копия и кинжали.

Ракетата Феникс щеше да уцели този Стратън. Това не представляваше никакъв проблем. Ракетата щеше да го намери сама. Тя обаче трябваше да попадне на точно определено място. Налагаше се Матос внимателно да изчисли всичко.

Разрешението на проблема само се набиваше на очи. Трябваше да прелети близо до кабината и да изстреля ракетата право в целта. Можеше да извърши подобна маневра без особен риск за изтребителя, защото ракетата нямаше бойна глава. След изстрелването й щеше бързо да се отдалечи от самолета и да завие обратно. Ракетата щеше да порази кабината, преди още модерната й направляваща система да успее да промени курса й, за да я насочи към средната част на самолетния корпус. Матос се усмихна едва-едва. Щеше да надхитри конструкторите на оръжието. Щеше да се окаже, че пилотът все пак разполага с начини да контролира ракетата.

Матос знаеше, че едва ли ще успее да осигури максимално благоприятен ъгъл за стрелба. Плъзна изтребителя покрай щирборда на лайнера. Малката сянка на военния изтребител премина по блестящата сребриста повърхност на огромния самолет. Матос погледна надолу. При нормални условия би било добре да се осигури пълна видимост на целта, но сега си даде сметка, че един изстрел от този ъгъл би бил твърде рискован. Съществуваше опасност да пропусне целта поради необходимостта да лети в близост до самолета и едновременно с това да изстреля ръчно ракетата.