Нелсън Демил - Мейдей

— Постъпи както желаеш, Джак — тихо довърши той. — Ти си шефът.

Милър кимна.

— Имам нужда от повече информация.

Знаеше, че шефовете му ще пристигнат съвсем скоро. Знаеше също, че могат да го погледнат и да попитат: Джак, защо още не си ги накарал да завият, по дяволите? Исусе! Никак не му се искаше да създаде впечатлението, че умишлено се бави и протака. Това би означавало край на кариерата му. Но, от друга страна, не желаеше да действа импулсивно и прибързано. Имаше нужда от още факти. Колко опитен беше онзи пилот?

Колко сериозни бяха повредите на самолета? Колко гориво им оставаше? Къде се намираха?

Той погледна часовника. Шефовете щяха да започнат да пристигат съвсем скоро.

Брустър влетя в залата. Всички се обърнаха към него. Той започна доклада си веднага.

— Приблизителното местоположение на самолета е четиридесет и седем градуса десет минути северна ширина и сто шестдесет и осем градуса двадесет и седем минути западна дължина. Намират се на около две хиляди и петстотин мили. По приблизителни изчисления, базирани на последния доклад за количеството гориво и времето, изминало оттогава насам, смятам, че разполагат с гориво за още шест часа и петнадесет минути. След четиридесет и пет минути ще са се отдалечили на такова разстояние, че връщането на самолета до това летище ще е невъзможно. Възможно е да разполагат с малко повече или пък по-малко време в зависимост от ветровете. За щастие самолетът се движи със скорост, пестяща гориво на тази височина. Летателното време ще се удължи, ако се издигнат на по-голяма височина, но предполагам, че това е невъзможно щом самолетът е разхерметизиран. Искрено се надявам, че резервоарите с гориво не са засегнати. Ако обаче някой от тях е излязъл от строя — Брустър размаха листа във въздуха, — всичките тези изчисления не струват пукната пара.

Милър погледна видеомонитора. Последното съобщение, получено от Полет 52, все още стоеше там, изписано с бели букви върху тъмнозеления екран. Буквите сякаш пулсираха пред очите му и го подтикваха да предприеме нещо. Той се обърна към клавиатурата и написа кратко послание.

ЗНАЕТЕ ЛИ КЪДЕ СЕ НАМИРА КОНТРОЛНИЯТ МЕХАНИЗЪМ НА АВТОПИЛОТА, ОПРЕДЕЛЯЩ НАПРАВЛЕНИЕТО НА ПОЛЕТА?

Няколко секунди по-късно в залата иззвъня звънецът, сигнализиращ за пристигащ отговор.

ДА.

Присъстващите в залата възбудено обсъдиха отговора. Милър продължи да пише.

МОЖЕТЕ ЛИ ДА ОВЛАДЕЕТЕ САМОЛЕТА, АКО ЗА МОМЕНТ ИЗГУБИТЕ КОНТРОЛ ВЪРХУ НЕГО ИЛИ АКО АВТОПИЛОТЪТ ОТКАЖЕ? Звънецът иззвъня почти незабавно.

НЕ СЪМ СИГУРЕН.

Милър се завъртя на стола си и се обърна с лице към колегите си.

— Е?

Брустър заговори пръв.

— Бих оставил автопилота да осъществи завоя.

— Механизмите за управление на самолета може да са повредени — обади се един диспечер, застанал близо до вратата.

Милър започна да пише отново.

НЯКАКВИ ПРИЗНАЦИ, ЧЕ МЕХАНИЗМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ СА ПОВРЕДЕНИ?

Този път измина цяла минута преди да получат отговор.

ДУПКА В КОРПУСА БЛИЗО ДО ПРЕДНИЯ РЪБ НА КРИЛОТО. ВТОРА ДУПКА ОТ ДРУГАТА СТРАНА. ОТВОРЪТ ОТ ДЯСНАТА СТРАНА Е ПО-ГОЛЯМ. НЕ СЕ ЗАБЕЛЯЗВАТ ВИДИМИ ПОВРЕДИ НА МЕХАНИЗМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ.

Един от диспечерите се изкашля. — Рано или късно ще трябва да завие. Не можем да го инструктираме как да завърти копчето на автопилота. Ако изгуби контрол над самолета, няма да имаме време за уроци по летене. Така че никой не би могъл да му помогне оттук — дори и някой първокласен летец.

Няколко от колегите му кимнаха в знак на съгласие.

Евънс заговори с малко по-овладян глас.

— Мисля, че ще е добре, ако самолетът вече е завил и пътува насам, когато пристигнат началниците. Всичко останало ще зависи от тази маневра. Ако онзи човек не успее да я осъществи, тогава… — Гласът му постепенно заглъхна, той махна с ръка. Жест, който напомняше на падащ самолет.

Милър се вгледа в очите на всички присъстващи в залата, след което отново насочи вниманието си към клавиатурата. Започна да пише.

ДО ПОЛЕТ 52: ПРЕДЛАГАМЕ ДА ЗАВИЕТЕ ОБРАТНО И ДА ПОЕМЕТЕ КУРС КЪМ ДОМА. ОСВЕН АКО НЕ СМЯТАТЕ, ЧЕ Е ПРЕКАЛЕНО ОПАСНО. ПРЕПОРЪЧВАМЕ ЗАВОЙ НА 120 ГРАДУСА. СЛЕД КАТО ОСЪЩЕСТВИТЕ ЗАВОЯ, ЩЕ ВИ ИЗПРАТИМ ПО-ПОДРОБНИ ДАННИ ЗА БЪДЕЩИЯ КУРС. НЕ ИЗКЛЮЧВАЙТЕ АВТОПИЛОТА. ОСТАВЕТЕ ГО ТОЙ ДА НАПРАВИ ЗАВОЯ. ТРЯБВА ДА ИЗПОЛЗВАТЕ КОПЧЕТО ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАПРАВЛЕНИЕТО; ПОДДЪРЖАНО ОТ АВТОПИЛОТА. ЩЕ МОЖЕТЕ ЛИ ДА СЕ СПРАВИТЕ? СЪОБЩЕТЕ НАМЕРЕНИЯТА СИ.

Докато очакваха отговора, диспечерите обсъждаха различни теории и предположения за случилото се със свръхзвуковия Стратън. Някой донесе карта на тихоокеанския сектор и диспечерите отбелязаха върху нея последното местоположение на самолета, съобщено от екипажа. След това Брустър отбеляза сегашното му, приблизително изчислено местоположение. Няколко диспечери неохотно напуснаха залата, за да се погрижат за останалите полети и да отговорят на телефоните, звънящи безспир. Пристигаха и служители от други отдели, но диспечерите ги връщаха обратно. Струваше им се, че отговорът на Полет 52 се бави цяла вечност, но всеки един от тях разбираше какво преживява онзи мъж, докато се опитва да вземе решение. Милър нервно барабанеше с пръсти по ръба на клавиатурата.