Нелсън Демил - Мейдей

Шарън Крендъл се надигна на мястото си.

— Слизам долу.

Бери се присегна и я сграбчи за китката.

— Не. Никъде няма да ходиш. Имам нужда от теб тук. — Погледна я напрегнато. Двамата сключиха неизречено споразумение: сега Бери бе командир на този самолет.

Крендъл бавно се отпусна на мястото си. Най-накрая кимна.

— Добре. — Погледна Джон Бери, който отвърна на погледа й. Присъствието на този мъж й вдъхваше странно успокоение и увереност.

— Пробвай и на останалите постове — посъветва я Бери с нисък и спокоен глас. — Аз ще започна да сменям каналите на компютърната система. Може пък да извадим късмет, ако продължим да се занимаваме с нея. — Бери внимателно пусна китката на Крендъл и протегна ръка към компютърната клавиатура.

Джак Милър се опитваше да реши дали да отпусне още малко време на Полет 52. Хвърли поглед към Брустър.

— Как е компютърната система днес?

Брустър вдигна очи от картата.

— Какво?

— Компютърната система? Работи ли?

— О! — Той се поколеба. — Не. Всъщност току-що се получи някакво неясно и непълно съобщение.

— Добре. — Той се завъртя на стола и погледна Евънс. — Добре, Денис. След десет минути им се обади по радиото. Бъди внимателен и учтив.

— Винаги съм учтив, шефе.

— Точно така.

Джери Брустър рязко хвърли молива върху бюрото и тръгна бързо към комуникационната зала.

— Само си губя времето — промърмори той. Отвори вратата, опитвайки се да не обръща внимание на задушливата миризма на химикалите, отиде до средата на стаята и седна на стола пред клавиатурата на компютърната система. Видя, че на екрана няма съобщения. Настрои машината на автоматичен режим на работа — тя щеше да открие канала, по който бе предадено последното съобщение, и да изпрати отговор на онова SOS. Знаеше, че процедурата ще задейства само в случай, че пилотът не е променил кодовете. Брустър сложи ръце върху клавиатурата и написа съобщение почти толкова кратко колкото онова, което бе получил.

КОИ СТЕ ВИЕ?

Копие от съобщението се изписа на монитора пред него.

На Бери му се стори, че от компютърната система долита едва доловимо бръмчене, а една от лампичките върху конзолата премигна за миг. Той отдръпна като опарен ръката си от кодовия селектор.

Звънецът, сигнализиращ за пристигащо съобщение, иззвъня два пъти. В кабината на Стратън 797 този звук прозвуча като празничния звън на камбаните на Нотр Дам 14 14 Парижка катедрала — Б. пр. в коледната нощ.

Шарън Крендъл извика от изненада.

Джон Бери усети стягане в гърдите. Гърлото му пресъхна.

На екрана започнаха да се изписват букви.

Шарън Крендъл се присегна и сграбчи ръката на Бери.

КОИ СТЕ ВИЕ?

Бери едва не скочи от мястото си.

— Кои сме ние? — изрева той. После се изсмя. — Ще им кажа кои сме, по дяволите! — Постави пръсти на клавиатурата. — Кой е номерът на шибания ни полет?

— Петдесет и две. Полет петдесет и две. Побързай! За Бога, не им позволявай да ни изоставят! — Очите на Шарън Крендъл за пръв път се напълниха със сълзи и тя изхлипа тихичко. Загледа се в Джон Бери, който пишеше съобщението с разтреперани ръце.

— Исусе Христе! — Джери Брустър се наведе над екрана, върху който започна изписването на съобщението.

ОТ ПОЛЕТ 52: КРИТИЧНО ПОЛОЖЕНИЕ. МЕЙДЕЙ. САМОЛЕТЪТ ПОВРЕДЕН. РАДИОПРЕДАВАТЕЛИТЕ ИЗВЪН СТРОЯ. НАМИРАМЕ СЕ НАД ТИХИЯ ОКЕАН. ИМАМЕ НУЖДА ОТ ПОМОЩ.

Брустър натисна бутона за отпечатване на съобщението, после откъсна листа с разпечатката и се взря в него. Сърцето му биеше силно, умът му трескаво препускаше в различни посоки. Бързо тръгна към вратата, но рязко спря и се върна при компютъра. Знаеше, че хората на борда на онзи самолет очакват незабавен отговор. Всеки човек на тяхно място би бил нетърпелив. С омекнали от напрежението пръсти той написа кратък отговор.

ДО ПОЛЕТ 52: СИГНАЛЪТ ЗА ПОМОЩ ПРИЕТ. ОСТАНЕТЕ НА ТОЗИ КАНАЛ.

Джери натисна бутона за изпращане на съобщението и се помоли проклетата машина да не откаже отново. Видя съобщението си изписано на екрана и се затича към вратата.

Джери влетя в обширната зала на контролно-диспечерския център и извика:

— Запазете тишина! Чуйте че! Полет 52 е в опасност!

Развълнуваният му глас надделя над монотонните шумове в претъпканото помещение. Всички гласове утихнаха веднага. В залата се чуваше единствено звъненето на някакъв телефон.

Джак Милър скочи от стола си, който се търкулна назад и се блъсна в бюрото зад това на Милър.