Нелсън Демил - Мейдей

Но това се е случило по време на война, помисли си Хенингс. Сегашният случай бе съвършено различен. И въпреки това… те бяха в състояние на война, или поне можеха да бъдат въвлечени в такава някой ден — противно на онова, което обещаваха онези глупаци в Конгреса с техните политически правилни решения. Самолетът Стратън можеше да бъде изваден, ако бъде забелязан във въздуха, засечен на нечий радар или пък ако падне в близост до някой кораб. Ако това се случи, причината за неговите поражения ще бъде установена веднага. А това щеше да насочи погледите към Нимитц. Хенингс разбираше, че глупотевините на Слоун за заплахата за корабоплаването целяха предотвратяването именно на такъв обрат.

Обвиняването на Нимитц за катастрофата ще предизвика нечуван скандал. Мръсните ризи на Америка ще бъдат извадени на показ. Флотът ще бъде подложен на разследвания, репутацията му ще бъде опетнена от скандали, шумът около случилото се ще окаже пагубно въздействие върху него. Инцидентът още повече ще отслаби Военноморския флот на Съединените щати, и то в момент, в който неговото безсилие и бездруго вече бе взело ужасяващи размери.

Хенингс прекрасно знаеше как ще реагират от Обединеното командване, ако всичко това се случи. Защо онези кучи синове Хенингс и Слоун просто не са свалили проклетото нещо от небето? Те самите никога не биха издали подобна заповед, но очакваха от подчинените си да го сторят. Някой трябваше да свърши мръсната работа и да предпази хората на върха. Да запази отбранителната способност на страната и жизнеспособността на армията.

Слоун реши, че е чакал достатъчно.

— Адмирале?

Хенингс го погледна. Ако не изпитваше толкова силна лична неприязън към Слоун — ако предложението бе дошло от друг, по-достоен офицер — Хенингс щеше по-лесно да се съгласи. Той се изкашля.

— Нека им дадем още десет минути.

— Пет.

— Седем.

Слоун протегна ръка и нагласи часовника на седем минути. Натисна бутона и отброяването започна.

Хенингс кимна. Капитан трети ранг Слоун не беше човек, който хаби време и думи напразно.

— Можете ли да сте сигурен, че Матос ще…

— Съвсем скоро ще разберем. Но ще бъда силно изненадан, ако и той вече не е достигнал до същите заключения. Познавам и разбирам Матос по-добре отколкото той разбира сам себе си, макар че почти не съм разговарял с него. Матос иска да бъде част от екипа. — Той седна и започна да пише. — Опитвам се да нахвърлям заповедта, която ще му прочетем, и бих искал да ми помогнете. Много е важно какво ще кажем и как ще го кажем.

— Е, капитане, щом успяхте да убедите мен, ще можете да се справите и с този пилот. Нямате нужда от моята помощ.

Рандолф Хенингс обърна гръб на Слоун и отново вдигна черната щора на прозореца. Загледа се в океана. Зачуди се по каква ирония на съдбата беше въвлечен в подобна бъркотия на тази възраст. Добрите години, изживени честно и почтено, губеха целия си смисъл, когато човек се сблъска с нещо такова. Помисли си за свръхзвуковия Стратън. Колко човека имаше на борда му? Триста? Те сигурно вече бяха мъртви. Но близките им никога нямаше да научат какво се е случило с тях. Рандолф Хенингс ги бе осъдил да останат без гроб. Те щяха да отидат на дъното на океана, където вече лежаха много от приятелите му.

И където би искал да легне и той.

Джери Брустър се мотаеше в малката комуникационна зала на контролно-диспечерския център на Транс-Юнайтид в Сан Франциско. Чакаше да приключи отпечатването на картата за метеорологичните условия над Тихия океан. Работата в тази зала бе единствената част от задълженията му, която той наистина мразеше. Светлината бе твърде силна, шумовете прекалено високи, а в спарения въздух тегнеше острата и задушлива миризма на химикалите, с които работеха цветните копирни машини.

Новата карта най-после бе отпечатана. Брустър нетърпеливо я чакаше да изсъхне, за да може да я извади от машината. Джак Милър бе поискал справка за температурите на надморското равнище и Брустър искаше да му предостави данните преди да отиде на обяд. Всеки път, когато Милър поискаше нещо, Брустър зарязваше всичко друго и се заемаше с молбата на Милър. Брустър харесваше стария ветеран; Милър винаги бе готов да му помогне със съвети и опит.

Брустър протегна ръка, внимателно издърпа току-що отпечатаната карта и я вдигна пред себе си. Тръгна към вратата, хванал картата с два пръста, за да е сигурен, че няма да размаже все още влажното цветно мастило. Зад него иззвъня звънец. Звукът идваше от далечния ъгъл и се извисяваше над останалите шумове в залата. Брустър спря. Разпозна сигналния звънец на системата за компютърна видеовръзка. Ослуша се. На екрана се появи ново съобщение и дори и от разстоянието, на което се намираше, той забеляза, че то е необичайно кратко — само няколко букви или цифри. Брустър знаеше какво означава това. Поредната повреда. Допълнителна галиматия. Очевидно бяха получили част от нечие съобщение. Той остана на мястото си в очакване на ново съобщение върху екрана.