Нелсън Демил - Мейдей

Матос, макар да не разбираше напълно кой е санкционирал провеждането на тези изпитания и да не си даваше сметка доколко незаконна е цялата операция, в голяма степен поддържаше и оправдаваше провеждането й. Представи си как се явява пред някаква разследваща случая комисия — сенатска, президентска, или такава, функционираща в рамките на министерството на отбраната. Щеше да оправдае и защити участието си в изпитанията с моралния си дълг да брани националната сигурност. Морален дълг, по-силен от всякакви споразумения. Нямаше да твърди, че е изпълнявал заповеди. Така постъпват само страхливците. Матос започна да се изживява като истински патриот и мъченик. Щеше да покаже на сенаторите, засипващи го с въпроси, що за човек е. Флотът щеше да изпита страхопочитание пред неговата лоялност. Слоун щеше да остане силно впечатлен от желанието му да защити командирите си.

Питър Матос изпита чувството, че най-после е прозрял верния път.

— Полет три-четири-седем.

Гласът на Слоун изтръгна Матос от мислите му.

— Слушам.

— Докладвай.

— Слушам. Летя над самолета. На борда на пътническия Стратън не се забелязват никакви промени.

Матос погледна към лайнера. Той носеше само половината вина за случилото се. Някой на самолетоносача не бе отбелязал промените в летателния план на свръхзвуковия Стратън. Небето представляваше един огромен полигон за изпитания. Отговорността за това този полигон да бъде свободен в зоната, в която трябваше да се проведе днешното изпитание, не беше негова, а на някой друг.

Не му даваше мира обаче чувството, че капитан трети ранг Слоун е намислил нещо друго — изход от ситуацията, който не включва мъченичество и явявания пред разследващи комисии. Той познаваше Слоун твърде добре и, ако си позволеше да разгледа случилото се от неговата гледна точка, неминуемо щеше да предвиди следващата заповед на Слоун. Матос обаче не позволяваше на ума си да достигне до очебийните заключения по отношение на Слоун.

Той отново погледна към пострадалия и осакатен въздушен лайнер. Ако продължи да лети по сегашния си курс, ако от борда му не бъде изпратен сигнал за помощ и ако никой на Нимитц не докладва за случилото се, самолетът просто щеше да падне и да потъне в Северния ледовит океан… Защо той бе докладвал за поразения самолет? Дяволски глупава грешка от негова страна.

Погледна индикатора за горивото. Нямаше да може още дълго да следва самолета. Знаеше обаче, че Слоун ще иска именно това. Щеше да му се наложи да остане с този Стратън, докато не се вземе някакво решение за по-нататъшната му съдба.

Радиото му изпука и той сякаш се вцепени. Изкашля се в очакване на поредната заповед.

— Полет три-четири-седем, говори Базата. — Гласът на капитан трети ранг Слоун беше безизразен и овладян. Той погледна крадешком към Хенингс. — Статус на Стратън. Докладвай.

— Статус непроменен.

— Разбрано. Продължавай да го наблюдаваш до получаване на нова заповед.

— Слушам.

— Край. — Слоун остави микрофона и се обърна към Хенингс. — Добре, адмирале. Времето за приказки изтече. Възнамерявам да заповядам на лейтенант Матос да изстреля втората ракета в кабината на самолета. Напълно съм убеден, че на борда му няма оцелели. Ако там имаше жив пилот, той отдавна щеше да е променил курса. — Слоун замълча за момент, а след това заговори не толкова официално. — Знаете, че в задълженията на флота влиза и потопяването на изоставени кораби, които представляват заплаха за корабоплаването. Аналогията не е съвсем точна, но този мъртъв самолет също се явява заплаха за въздухоплаването. Предвид курса му и височината, на която лети, съществува съвсем реална опасност този самолет да прекоси въздушния коридор на друг граждански полет и…

— Това е абсурдно.

Слоун продължи.

— Би могъл да падне и върху някой кораб. Вярно е, че не съществува подобен прецедент, но според мен е повече от очевидно, че сме длъжни да заповядаме този изоставен самолет да бъде унищожен. Трябва да действаме съгласно изискванията на флота. Веднага. Той представлява заплаха за навигацията — повтори Слоун с надеждата, че познатата терминология ще предизвика някаква реакция у контраадмирала.

Хенингс не отговори, но по набръчканото му лице проблесна някакъв спомен. Мислите му го върнаха към инцидент, който бе обсъждан надълго и нашироко във Военноморската академия. Случил се бе в началото на Втората световна война. Един кораб, Дейвис, участвал в изваждането от водата на екипажа на силно повредения ескадрен миноносец Мърсър. Миноносецът бил улучен и горял в пламъци, но продължавал да се държи над водата. Японците изпратили един кръстосвач и два миноносеца срещу него. Флотското командване не можело да допусне японците да пленят цял американски кораб, напълно оборудван с карти, диаграми, шифри, нови оръжия и кодиращи устройства. Капитанът на Дейвис, Джон Билингс, знаел, че на борда на Мърсър има ранени и затрупани моряци. Спасилите се докладвали, че командирът на Мърсър, капитан Барлет, съвипускник на Билингс, бил все още на борда на миноносеца. Твърдеше се, че капитан Билингс се обърнал към един от подчинените си офицери и без всякакво колебание заповядал: Потопете Мърсър.