Нелсън Демил - Мейдей

Бери се отнесе скептично към вероятността да намерят истински пилот, който знае да управлява този Стратън.

— Пътниците са опасни.

— Аз също. Имам черен колан по джудо и карате.

Освен това, предполагам, че движенията им не са много координирани.

— Но долу има триста души.

Крендъл се извърна на мястото си.

— Не отивай, Барбара.

— Ако положението наистина е толкова сериозно, ще се върна.

Бери я погледна.

— Не мога да позволя на Стейн да тръгне с вас. Трябва да остане край стълбището, за да не позволи на пътниците да се качват тук горе при нас.

— Не съм молила за компания.

Бери кимна.

— Добре тогава. Обаждайте се по телефона на всеки няколко минути. Ако не се обадите… ами, ако можем, ще слезем да ви потърсим.

— Добре. — Тя бързо излезе от кабината. Бери се обърна към Шарън Крендъл.

— Много смела жена.

— Много по-смела, отколкото предполагате. Знае джудо и карате колкото и аз. Опитва се да се реваншира заради припадъка. Но там отзад наистина пътуват двама от пилотите на компанията. И двете разговаряхме с тях. Моля се на Бога да са добре.

— И аз.

Опита се да си представи Дженифър да върши нещо, подтиквана от безкористни и благородни подбуди. Едва не се изсмя. Господи, ако само успееше да се върне у дома, за да й каже какво мисли за нея.

Крендъл взе микрофона на втория пилот и го хвана непохватно.

— Използвала съм го няколко пъти. — Тя натисна бутона. — До контролно-диспечерския център на Транс-Юнайтид. Тук Полет 52 на Транс-Юнайтид. Чувате ли ме? Край.

Двамата зачакаха отговор в смълчаната кабина. Бери я погледна как седи с леко наклонена глава в очакване говорителят да оживее както преди.

— Забрави! — рече й.

Тя остави микрофона.

Минутите неумолимо летяха. Внезапно иззвъня вътрешният телефон. Шарън Крендъл грабна слушалката от конзолата.

— Барбара! — Заслуша се. — Добре. И внимавай. Обаждай се на всеки три минути. Късмет! — Затвори телефона и се обърна към Бери. — Пилотите. И двамата са мъртви. — После додаде: — Самолетът е ваш, господин Бери.

— Благодаря.

Крендъл си спомни одобрените от правителството процедури при подобни ситуации. Технически погледнато самолетът беше под нейно ръководство. Всъщност Барбара Йоширо бе най-старшият оцелял член на екипажа. Но какво значение имаше това? Барбара ли ще управлява самолета? Или Шарън? Беше невъзможно. Пълен абсурд.

Бери се опита да прикрие чувствата си.

— Добре. Хайде да поговорим за тази кабина. Има ли например някакво друго устройство за подаване на сигнал за помощ? Ето… какво е това?

Тя погледна червения бутон, посочен от Бери, и поклати глава.

— Не зная.

Бери реши да я остави на спокойствие и да й даде възможност да помисли. Мислено раздели кабината на шест зони и започна бавно да изследва тази, която се намираше долу, вляво от него. Огледа внимателно всяко копче, бутон и индикатор. Знаеше за какво се използват някои от тях, но повечето му бяха абсолютно непознати. Започна да запаметява местоположението на различните прибори и контролни механизми.

— А какво ще кажеш за компютърната видеосистема? — изведнъж попита тя.

— Какво?

— Компютърната система за връзка. Опита ли с нея?

— За какво говориш.

— За компютърната видеовръзка. Ето това нещо.

— Тя посочи една клавиатура, монтирана между седалките на пилотите, малко под радиопредавателите. — Виждала съм членовете на екипажа да я използват често. Пишат на клавиатурата. И получават съобщения в отговор. — Тя посочи един малък видеоекран, разположен централно в долната част на панела. — Чрез тази система се свързват с контролно-диспечерския център в Сан Франциско.

Бери се загледа в устройството. Беше го забелязал и по-рано, но бе решил, че това е още едно от многото неизвестни за него нововъведения. Предположил бе, че екранът е някакъв радар. Сега изведнъж му просветна. Беше чел за тази система — начин за дискретна електронна връзка със самолетите на компанията. Повечето авиокомпании я използваха, за да общуват с екипажите си, без да прибягват до общите радиочестоти. Обърна се към Шарън.

— Знаеш ли да работиш с това?

— Не. Но мисля, че те просто пишеха, използвайки клавиатурата. — В гласа й се прокрадна вълнение. — Давай. Нямаме какво да губим. Когато светне зелената лампичка, тогава системата е включена. Ето. Тази лампичка трябва да свети зелено.

Бери огледа клавиатурата. Протегна колебливо ръка и натисна един бутон, на който пишеше ВЪВЕЖДАНЕ НА ДАННИ. Зелената лампичка светна. Бери предположи, че това означава наличие на свободен канал. Натисна друг бутон с надпис ПРЕДАВАНЕ и изписа три букви. SOS. Погледна към видеоекрана. Нищо.