Нелсън Демил - Мейдей

— Не. Бомба.

— О, Боже!

Шарън Крендъл излезе от асансьора и мина край Стейн. Обърна се и погледна пътническия салон.

— Мили Боже, не! Барбара! Барбара!

Барбара Йоширо излезе бързо от асансьора и застана до Крендъл. Стюардесата нададе дълъг, пронизителен писък, който бавно заглъхна в гърлото й, когато тя изгуби съзнание и се свлече в ръцете на Стейн.

Шарън Крендъл закри лицето си с ръце и започна да диша дълбоко. След това рязко се извърна към Стейн.

— Пилотите. Пилотите!

— Мъртви. Всъщност… в безсъзнание са. Но един от оцелелите пътници е пилот. Елате. Трябва да се махаме оттук.

— Но какво се е случило с тези хора?

— Мозъчни увреждания… Вследствие на кислородния глад. Може да станат агресивни. Хайде!

Десетина пътници вече вървяха по пътеката срещу тях. Още няколко се опитваха да станат, но не можеха да се освободят от предпазните колани. Дали благодарение на принципа проба-грешка, или под въздействието на някакви неясни спомени, част от тях в крайна сметка успяха да разкопчаят коланите си и да се изправят. Няколко човека застанаха на пътеката. Един висок мъж се изправи точно до Стейн.

Стейн започваше да се плаши.

— Тръгвайте! Вървете пред мен!

Шарън Крендъл кимна и бързо пое нагоре по стълбището. Стейн помъкна Барбара Йоширо. Един пътник внезапно скочи от мястото си и се изправи точно в подножието на стълбите. Стейн го удари със свободната си ръка и мъжът политна настрана, треперейки и клатушкайки се като развален жироскоп.

Стейн тръгна бавно по стълбите, като влачеше със себе си изпадналата в безсъзнание стюардеса. Зад него имаше някой. Някаква ръка го сграбчи за глезена. Той ритна силно с крак, освободи се, затича се по спираловидното стълбище и едва не събори Крендъл когато стигна горе. Положи Барбара Йоширо на килима и се надвеси над парапета. Пет-шест гротескно разкривени лица се взираха в него. Стори му се, че вижда главата на съпругата си, но не беше сигурен. Дишаше тежко, сърцето му блъскаше като обезумяло в гърдите му.

— Вървете си! Махайте се!

Шарън Крендъл огледа салона.

— Мили Боже!

Стейн застана на стълбищната площадка и нави колана около ръката си.

— Аз оставам тук. Отивайте в пилотската кабина.

Бери погледна през рамо.

— Елате тук!

Вниманието на Шарън Крендъл обаче бе привлечено от стюардесата, която седеше на килима с изпънати напред крака.

— Тери! — Тя се затича към момичето и коленичи до него. — Добре ли си? Тери?

Тери О’Нийл отвори широко очи и погледна по посока на гласа. Напълно неосъзната реакция на звуковото дразнение. Всяка разумна мисъл бе изтрита от мозъка й благодарение на разредения въздух на височина от шейсет и две хиляди фута. Лицето на Шарън Крендъл не означаваше нищо за нея. Споменът за стотиците часове, които бяха прекарали заедно във въздуха, се бе изпарил от главата й подобно на вряща в чайник вода.

— Тери! — Шарън раздруса ръката на приятелката си.

— Забрави за нея! — изрева Бери. — Веднага ела тук.

Шарън погледна към кабината и видя някакъв мъж, седнал на мястото на капитана. Гласът му й се стори познат. Тя обаче бе твърде шокирана, за да разсъждава нормално. Не обърна никакво внимание на Бери и се насочи към Стюарт и Маквери, които лежаха край пианото. Хвана капитана за раменете и го разтърси.

— Капитан Стюарт!

Стейн наблюдаваше един мъж, който се изкачваше нагоре по стълбите. След него тръгна още един, последван от някаква жена. Скоро се образува цяла върволица от хора, които се катереха непохватно към спираловидното стълбище.

— Слизайте долу! Долу!

— Ааа!

Стейн се хвана здраво за перилата и стовари крак върху главата на първия човек.

Той падна на колене, а след това се търкулна надолу, помитайки всички останали по пътя си.

Линда Фарли коленичи до Шарън Крендъл.

— Те са много болни. Опитах се да им помогна.

Шарън объркано изгледа момичето, а след това погледна към Харолд Стейн и простряното на пода тяло на Барбара Йоширо. Приближи се до бара и намери аптечката за първа помощ. Извади ампула амоняк, занесе я до Барбара Йоширо, счупи я и я пъхна под носа на момичето.

— Спокойно.

Барбара Йоширо рязко си пое дъх, а след това отвори очи. Крендъл й помогна да седне.

Двете стюардеси се прегърнаха. Барбара Йоширо се разрида. Шарън Крендъл започна да я утешава.

— Спокойно, Барбара. Всичко ще бъде наред. Стейн ги погледна.

— Идете в пилотската кабина и вижте дали няма да можете да помогнете с нещо.