Нелсън Демил - Мейдей

Бери погледна към кабината. По гърба му пробяга ледена тръпка при вида на празните седалки. Той прогони страха и отново се обърна към Стейн.

— Вземи този колан. Намери и други оръжия. Може да имаме нужда от тях. Линда, ти остани тук и наблюдавай тези хора. Обърни специално внимание на втория пилот ей там. Разбра ли?

— Да, сър.

— Ако някой се държи… странно, веднага ме повикай. Аз ще бъда в кабината. Ясно? Линда? Харолд?

Стейн кимна неохотно. Той почти вярваше, че семейството му ще се оправи, и бе почти убеден, че Бери може да пилотира самолета.

— Ще доведа семейството си тук. Предполагам, че след известно време ще се оправят.

Бери поклати отрицателно глава.

— Те са си добре там където са. По-късно, когато започнат да разсъждават разумно, ще ги доведем.

— Но…

— Настоявам да ме послушаш. Моля те, тръгвай. Аз трябва да се погрижа за някои неща в кабината.

Стейн хвърли поглед към празната кабина.

— Радиото? Ще се опиташ да се свържеш?…

— Да. Ти слизай долу. Остави кабината на мен. Харолд Стейн се изправи бавно, взе колана и го нави около дясната си ръка.

— Мислиш ли, че те са много… опасни! Бери се огледа.

— Не повече от тези тук. — Замълча за момент. Дължеше на Стейн нещо повече. Някои лъжи бяха необходими. А други — полезни. — Бъди внимателен. Един човек ме нападна долу. Хората реагират по различен начин на кислородния глад. Мозъкът е сложно нещо.. — Просто бъди внимателен. Във всеки кухненски бокс би трябвало да има вътрешен телефон. Ако искаш да разговаряш с мен, използвай тези телефони.

— Добре.

Бери рязко се извърна и влезе бързо в кабината.

Стейн го видя да сяда на пилотското място. Погледна момичето, усмихна се насила и тръгна надолу по стълбите.

Бери изпита силно желание да изключи автопилота и да поеме управлението. Да почувства огромната машина само за секунда. Да вземе съдбата в собствените си ръце. Загледа се в бутона върху контролния лост и протегна ръка. Управлението на гигантския самолет вероятно щеше да бъде по силите му. Но ако самолетът по някакъв начин се изплъзнеше от контрола му, той в никакъв случай не би могъл да поеме управлението отново. И въпреки това Бери знаеше, че на края все пак щеше да му се наложи да пилотира този самолет. Ако горивото свършеше, нямаше да има какво повече да губи и щеше да се опита да приводни самолета в океана. Защо тогава да се упражнява? Ръката му докосна бутона за изключване на автопилота. Не. По-късно.

Отдръпна ръката си.

Замисли се върху възможността да кацне в океана. Ако не друго, можеше поне да опита да направи завой на сто и осемдесет градуса и да се отправи на юг, преди още да са прелетели над по-топлите води на Средния Пасифик. Вдигна поглед към механизмите за управление на автопилота, монтирани на светлоотражателя между двамата пилоти. Върху едно от копчетата пишеше НАПРАВЛЕНИЕ. Бери постави ръка върху него, пое дълбоко въздух и го завъртя надясно.

Самолетът бавно отпусна дясното си крило. Лявото крило се повдигна и самолетът зае положение за вираж. Лекото накланяне го накара да изпита познатото усещане във вътрешностите си. Щеше да е нужно много време, за да осъществи сто и осемдесет градусов завой, но той не бързаше и все още не искаше да завива.

Не и преди да си е изработил план за действие. Всички пилоти знаеха, че не бива безцелно да се променя курсът. Бери провери количеството гориво. Имаше време. Водата под тях вероятно бе достатъчно топла и щеше да остане такава още известно време. Бери изпита задоволство от факта, че автопилотът се подчинява на механизма за промяна в направлението. Точно в този момент Бери не смееше да предприеме нищо повече. Леко завъртя копчето в обратната посока и самолетът застана в хоризонтално положение. Погледна магнитния компас и видя, че има лека промяна в курса. Летяха на триста и тридесет градуса. Отново завъртя копчето докато под курсора се появи желаното от него показание от триста и двадесет и пет градуса. Самолетът пое по първоначалния си курс.

Той се облегна назад. Ръцете му трепереха, сърцето му биеше бързо. Бяха му нужни няколко секунди, за да се успокои. Помисли си, че би могъл отново да пробва радиото, но се отказа, решил, че то сигурно е повредено. От психологическа гледна точка не му се искаше да претърпи още един провал. Не желаеше и да се чувства зависим от евентуалната възможност за радиовръзка. По дяволите това радио! Щом се налага да пилотира този Стратън, ще трябва да се справи съвсем сам. Освен ако Стейн не доведе със себе си някой квалифициран професионален пилот. Бери не хранеше особени надежди, че това може да се случи.