Нелсън Демил - Мейдей

Стейн стоеше в подножието на стълбите и се взираше в полутъмния салон. Почувства накланянето на самолета и се уплаши, че ще се разбият. След това лайнерът отново застана хоризонтално. Очевидно Бери го пилотираше. Стейн се поуспокои и зачака очите му да привикнат с тъмните сенки, които го заобикаляха.

В центъра на първокласния сектор, на няколко фута от стълбите, се намираха двете тоалетни. Той направи няколко крачки край стената и надникна в туристическия сектор. Сега, когато ги нямаше преградите между двата сектора, Стейн видя, че самолетът наистина е огромен. Редиците с места бяха подредени една след друга като в киносалон. През прозорците проникваха слънчеви лъчи. Малки прашинки танцуваха на светлината им. Между двете дупки в корпуса на самолета се простираше по-широк, осветен от слънцето, участък. Въздухът, свистящ между дупките, пораждаше силен шум. В салона се усещаше лек и приятен ветрец, който разнасяше неприятната миризма на изпражнения и повръщано. Налягането и въздушният поток бяха постигнали почти идеално равновесие.

Повечето от пътниците седяха абсолютно неподвижни сякаш и те самите бяха постигнали някакво вътрешно равновесие. Първоначалните им енергични изблици бяха отминали и сега хората седяха със затворени очи, а по неподвижно застиналите им, пребледнели лица имаше следи от кръв и повръщано. Десетина души продължаваха да издават някакви звуци, а някъде от задния край на самолета долетя ужасяващ смях. Няколкото мъже и жени, които все още се щураха безцелно по пътеките, сякаш бяха изпаднали в транс. Пътническият салон на самолета напомняше на нещо средно между лудница и скотобойна. Как, помисли си Стейн, който бе дълбоко религиозен човек, как е могъл Бог да позволи това? Защо Господ бе дарил хората със способността да се издигнат толкова високо в небесата, а след това ги бе изоставил по този начин? И защо бе пощадил него? Наистина ли го бе пощадил?

Той настойчиво се вгледа в лицата на хората, намиращи се най-близо до него. По нито едно не забеляза някакви признаци на разум. Пое си дълбоко въздух и направи няколко крачки по пътеката. Застави се да погледне към четирите места на централната редица, където седяха другите от семейството му. Двете момичета, Деби и Сюзън, му се хилеха с окървавени уста. Съпругата му сякаш изобщо не го забелязваше. Стейн я повика по име:

— Мириам. Мириам!

Тя не вдигна очи, но много от другите пътници го погледнаха.

Стейн осъзна, че гласът му бе задействал тяхната агресивност. Остана напълно неподвижен и отново погледна към съпругата и дъщерите си. Очите му се напълниха със сълзи. Отстъпи назад и се облегна на стената на тоалетните. Имаше чувството, че всеки момент ще припадне. Вдиша дълбоко няколко пъти. Умът му се проясни и той изправи рамене. Вече знаеше, че не би могъл да стигне до другия край на салона. Щеше просто да изчака още пет минути и да се върне горе. Щеше да вземе и семейството си със себе си.

Изведнъж почувства леко вибриране. Притъпените му сетива доловиха необичайно движение. Обърна се и сложи ръка на стената. Вибрациите идваха от другата страна и ставаха все по-силни. Съпроводени бяха от тихо бръмчене, което сякаш бе породено от работещ на бавни обороти електромотор. Стейн си спомни, че в съседство с тоалетните, в кухненския бокс, се намира служебният асансьор за персонала. Той бързо се приближи към входа на бокса. Погледна към малката метална врата. Двигателят спря. Дръжката на вратата се завъртя и Стейн отстъпи крачка назад. Вратата се отвори.

Стейн застана лице в лице с две жени. Стюардеси. Едната беше висока брюнетка; другата имаше азиатски черти. Двете стояха прегърнати в малкия асансьор. Очите им бяха зачервени и влажни, по сините им костюми имаше петна от повръщано.

— Добре ли сте? — попита Стейн. — Можете ли… разбирате ли ме?

— Кой сте вие? — попита брюнетката. — Какво се случи? Всичко наред ли е?

Стейн си пое дълбоко дъх, за да овладее гласа си преди да отговори.

— Претърпяхме катастрофа. На корпуса на самолета има две дупки. Самолетът бе разхерметизиран. Аз и още двама от пътниците сме били в тоалетната по време на злополуката. Вратите на тоалетните са задържали част от налягането — поясни Стейн, припомнил си думите на Бери. — Предполагам, че и с вас се е случило същото.

— Ние бяхме в камбуза — отговори тъмнокосата стюардеса.

Момичето с азиатските черти попита:

— Някоя от вратите ли се е отворила?