Нелсън Демил - Мейдей

— Какво се е случило? — Бързо тръгна към Брустър.

Брустър трескаво размаха листа със съобщението.

— Ето! От компютърната система.

Милър грабна листа и го прегледа набързо. Изкашля се и го прочете на висок, пресекващ на моменти глас.

— Мейдей… Самолетът повреден… Радиостанциите извън строя…

Милър не беше особено изненадан. Дълбоко в себе си вече бе почувствал, че с всяка изминала минута закъснението, регистрирано от екипажа на Полет 52, придобива все по-зловещ смисъл. И въпреки това той непрекъснато бе отлагал провеждането на разговора, който щеше да им помогне да си изяснят положението. Желанието му да отхвърли неприятните мисли и да приеме, че всичко е наред, беше съвсем естествено.

Развълнуваният шепот на диспечерите в залата прерасна в разпокъсани въпроси и възклицания, произнесени на висок, изпълнен с изумление глас.

Милър се обърна към Брустър.

— Отговори ли?

— Да. Да. Информирах ги, че сме получили сигнала. Инструктирах ги да останат на същата честота.

— Добре. Добре. Така. Добре.

Милър огледа залата. Погледите на всички бяха насочени към него. Той беше старши диспечер. Освен това отговаряше за Полет 52. И в двата случая отговорността беше изцяло негова. Така пишеше в наръчника. Само че нещата никога не протичаха според правилата и указанията. Поради някаква причина този сигнал за помощ бе изпратен по компютърната система, а не чрез каналите, които се използват в подобни ситуации. И сега Милър не беше съвсем сигурен какъв трябва да бъде следващият му ход.

Помощник-диспечерът Денис Евънс заговори със спокоен, монотонен глас, който достигна до Милър въпреки шума в залата.

— По-добре да съобщим на някого. Колкото е възможно по-бързо.

Милър се намръщи. Обикновено гледаше на Евънс като на досаден трън в петата, но този път той имаше право.

— Добре, Денис — рязко рече Милър. — Ти информирай инстанциите. Използвай инструкцията за чрезвичайни произшествия. Обади се на всички, упоменати в списъка. Кажи им… — Милър погледна листа, който потрепваше в нестабилната му ръка. Знаеше, че от този момент нататък трябва да са много внимателни. Хиляди хора — като се почне с шефовете им в Транс-Юнайтид и се стигне до правителствените чиновници и журналистите — щяха да разглеждат под лупа и да критикуват всеки техен ход и всяко взето решение. Джак Милър и диспечерската служба изведнъж щяха да се озоват в светлината на прожекторите. Той погледна Евънс. — Информирай всички, на които се обаждаш, че все още не знаем какъв точно е проблемът на Полет 52. Съобщи им само онова, което ни е известно. Полет 52 е изпратил сигнал за помощ по компютърната система. Съобщават за повреда на самолета. Нуждаят се от помощ. Все още обаче са в състояние да предават, което означава, че положението може да не е чак толкова лошо. — Той замълча и огледа хората в залата. — Капитан Стюарт е изключителен пилот.

Евънс протегна ръка към телефона и започна да звъни.

— Да се размърдаме. — Милър посочи комуникационната зала и се запъти натам.

Милър седна пред клавиатурата на компютърната система. Брустър застана зад него. Десетина други диспечери влязоха в малкото помещение и се наблъскаха около конзолата.

Милър разхлаби вратовръзката си.

— Кодът същият ли е? Брустър кимна.

— Да, сър. — Чудеше се в кой точно момент ще му се наложи да си признае за проявената небрежност.

Джак Милър започна да пише.

ДО ПОЛЕТ 52: ОБЯСНЕТЕ ХАРАКТЕРА НА ПРОИЗШЕСТВИЕТО. ОТ КАКВА ПОМОЩ ИМАТЕ НУЖДА?КОЛИЧЕСТВОТО ГОРИВО, С КОЕТО РАЗПОЛАГАТЕ. НАСТОЯЩОТО МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ.

Милър натисна бутона за изпращане на съобщението и се облегна назад.

В стаята се възцари пълно мълчание. След това някой се изкашля. Други си размениха по няколко думи с приглушени гласове.

Звънецът на системата иззвъня и всички се приближиха.

Милър даде знак на Брустър.

— Включи големия монитор. Аз ще работя с клавиатурата и дисплея. Всички останали да отстъпят назад и да следят екрана. Имам нужда от пространство, за да мога да боравя с клавишите.

Видеоекранът на задната стена на комуникационната зала оживя. Белите букви започнаха да се появяват върху зеления екран едновременно с отпечатването им на компютърния дисплей.

ОТ ПОЛЕТ 52: ДВАМА ПИЛОТИ В БЕЗСЪЗНАНИЕ. ЕДИН МЪРТЪВ. АЗ СЪМ ПЪТНИК, КОЙТО ИМА ИЗВЕСТНИ УМЕНИЯ КАТО ПИЛОТ. САМОЛЕТЪТ ИМА ДВЕ ДУПКИ В КОРПУСА НА ПЪТНИЧЕСКИЯ САЛОН. ПРЕДПОЛАГАМЕ, ЧЕ СА ПРИЧИНЕНИ ОТ БОМБА. НЯМА ПОЖАР. ПЪЛНА ДЕКОМПРЕСИЯ. МНОГО МЪРТВИ И РАНЕНИ. С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ДВЕ СТЮАРДЕСИ, ДРУГИ ДВАМА ПЪТНИЦИ И МЕН, ВСИЧКИ ОЦЕЛЕЛИ СА НЕКОНТАКТНИ. В МОМЕНТА ПРЕТЪРСВАМЕ ПЪТНИЧЕСКИЯ САЛОН ЗА ПЪТНИЦИ БЕЗ УВРЕЖДАНИЯ. НУЖДАЯ СЕ ОТ ИНСТРУКЦИИ, ЗА ДА УПРАВЛЯВАМ САМОЛЕТА. В МОМЕНТА Е НА АВТОПИЛОТ. ВИСОЧИНА 11 ХИЛЯДИ ФУТА. СКОРОСТ 340 ВЪЗЕЛА. НАПРАВЛЕНИЕ 325 ГРАДУСА.