Нелсън Демил - Мейдей

РЕЗЕРВОАРИТЕ С ГОРИВО ПЪЛНИ ПОЧТИ ДО ПОЛОВИНАТА. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НЕИЗВЕСТНО.

Диспечерите стояха неподвижно, приковали погледи в екрана. Четяха и препрочитаха съобщението. Всеки един от тях бе влязъл в залата с готови предложения за разрешаване на проблема. В момента обаче, в който се появиха думите: Двама пилоти в безсъзнание, един мъртъв, те си дадоха сметка, че стандартните процедури при бедствия и аварии са неприложими в този случай. Подсъзнателно почти всички диспечери окончателно отписаха Полет 52.

Милър се взираше невярващо в разпечатката.

— Бомба. Дупки в пътническия салон. Пълна декомпресия. Исусе Христе! — Осъзна, че ако се бе опитал да се свърже с Полет 52, за да изиска от тях справката за горивото и местоположението им, щеше много по-рано да разбере, че нещо не е наред. Запита се дали това забавяне няма да се окаже от решаващо значение. Отново погледна разпечатката. — Декомпресия. На тази височина. Мили Боже… повечето от пътниците трябва да са мъртви или…

Евънс влезе през вратата.

— Всички са уведомени. Джонсън идва насам. Казах им само онова, което ми нареди. Неизвестна повреда на самолета. Може и да не се окаже особено сериозно.

— Сгрешил съм — отвърна тихо Милър. После посочи видеоекрана.

Евънс се втренчи в изписаните думи.

— О, мамка му! Как, за Бога, е могло…

— Добре — рязко го прекъсна Милър. — Задачата ни сега е да ги приземим благополучно. Чакам предложения от ваша страна.

Никой не проговори. Брустър прочисти гърло.

— Можем ли да определим местоположението им?

— Добра идея — съгласи се Милър. — Това ще ни бъде от помощ. Разполагаш ли с местоположението от последния им доклад?

Брустър кимна утвърдително.

— Да, сър. Докладваха за местоположението си при последното осъвременяване на данните за количеството гориво и общото състояние на полета. — Той се приближи до друг компютър и извика някакви данни на екрана. — Докладът е отпреди час и половина, но въз основа на съобщените координати бих могъл да изчисля вероятния курс и изминатото разстояние, като взема предвид и новите данни. — Той посочи с ръка видеоекрана. — Вероятно няма да мога да установя местоположението им с абсолютна точност, но все ще е нещо повече от това, с което разполагаме в момента.

— Направи го — разпореди се Милър.

Брустър кимна и си записа данните от сигнала за помощ на Полет 52.

— Едно нещо е сигурно — отбеляза той, след като свърши. — Летят в погрешна посока. — Обърна се и излезе от стаята.

— Уместна забележка — подхвърли Евънс.

— Да — студено се съгласи Милър. Разбираше, че е изправен пред необходимостта да вземе бързо решение.

— Може би трябва да им кажеш да завият и да поемат обратно към дома — предложи Евънс.

Милър не сваляше поглед от екрана. За случай като този не съществуваха писани правила. Въпреки многогодишния си стаж и натрупан опит той никога преди не се бе сблъсквал с нещо подобно. В момента можеше да мисли единствено за последиците от този инцидент за самия него, за самолета, за екипажа и пътниците му.

— Той е само един любител пилот. Би могъл да изгуби контрол върху машината по време на завоя. — Милър започна да барабани с пръсти по конзолата. — Не е нужно веднага да вземаме решение. Можем да ги оставим да летят на автопилот, докато установим местоположението им. Може пък пилотите да дойдат в съзнание. Чудя се кой ли от тримата е мъртъв — додаде.

Евънс удари с юмрук по конзолата.

— По дяволите, Джак! Нямаме никаква представа с колко гориво разполагат, а знаем със сигурност, че летят в погрешна посока. Насочили са се към Северния ледовит океан. Или може би към Сибир. Длъжни сме да ги накараме да завият обратно, преди да са стигнали до точката, от която няма да има връщане назад.

Милър поклати глава.

— Пилотът докладва, че резервоарите са пълни до половината. Това е напълно достатъчно, за да ги върнем дотук или до някое летище в Канада или Аляска. В момента не разполагаме с достатъчно информация, за да вземем най-доброто решение.

— Не можем да сме сигурни, че ще получим така нужната ни информация. Виж, Джак…

Евънс рязко замълча. Тормозът над стария Джак Милър отдавна се бе превърнал за него във вид забавление. Евънс обичаше да се заяжда с прекия си началник. Внезапно обаче си даде сметка, че в случая става дума за живота на много хора. Той никога преди не бе вземал толкова важно решение и реши, че не желае да поема отговорността за действията им в момент като този. Осъзна, че това е ужасна отговорност и най-после проумя, че Джак Милър в качеството си на старши диспечер вече години наред живее с мисълта, че някой ден може да се изправи пред необходимостта да решава съдбата на изпаднал в беда самолет.