Нелсън Демил - Мейдей

Звънецът сигнализира за пристигащото съобщение и всички насочиха погледи към видеоекрана.

ОТ ПОЛЕТ 52: ВЕЧЕ ИЗПРОБВАХ АВТОПИЛОТА ПРИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕСЕТ-ГРАДУСОВ ЗАВОЙ И ВРЪЩАНЕ В ПЪРВОНАЧАЛНО ПОЛОЖЕНИЕ. ФУНКЦИОНИРАШЕ НОРМАЛНО. ЩЕ ГО ИЗПОЛЗВАМ, ЗА ДА ОСЪЩЕСТВЯ ЗАВОЙ НА 120 ГРАДУСА. ВЕДНАГА ЗАПОЧВАМ МАНЕВРАТА. Последва кратка пауза, след която съобщението продължи.

ЗА ПРОТОКОЛА ИСКАМ ДА СЪОБЩЯ, ЧЕ СЕ КАЗВАМ БЕРИ. С МЕН СА СТЮАРДЕСИТЕ КРЕНДЪЛ И ЙОШИРО И ПЪТНИЦИТЕ Х. СТЕЙН И Л. ФАРЛИ.

Милър прочете последните три реда. Смяташе, че това е напълно естествен стремеж човек да идентифицира себе си и да каже: Ето, това е името ми и ако нещо се случи с мен, искам да знаете с кого сте разговаряли. Милър написа в отговор една-единствена дума.

КЪСМЕТ!

Капитан трети ранг Джеймс Слоун седеше на ръба на въртящия се стол в малката кабинка, известна под името Е-334, скрита в търбуха на самолетоносача Нимитц. Очите му бяха приковани в дигиталния часовник, който отброяваше предварително зададения му интервал от време.

— Две минути.

Контраадмиралът от запаса Рандолф Хенингс стоеше мълчаливо в другия край на стаята. Съвсем целенасочено бе обърнал гръб на капитана и се взираше навън през прозореца. Хенингс искаше няколко минути покой преди финалния етап от операцията. Адмиралът наблюдаваше океанските вълни, но съзнанието му бе толкова обременено, че дори и тази мирна гледка не му носеше така желаното успокоение.

— Една минута — обяви Слоун.

Наведе се напред и прочете отново внимателно формулираната заповед, която лежеше на конзолата. Беше убеден, че е успял да сътвори истински шедьовър. В заповедта фигурираха ключовите думи, които щяха да стимулират пилота и да предизвикат желаната реакция.

— Искате ли да чуете какво ще кажа на пилота?

Хенингс се обърна.

— Не. Просто го направете, капитане. Хайде да приключваме с това.

Слоун не отговори нищо, но се вгледа напрегнато в лицето на Хенингс. Опитваше се да отгатне мислите му.

Хенингс направи няколко крачки към Слоун.

— Вашият пилот може да откаже да се подчини. — Все още не можеше да реши каква точно реакция от страна на Матос би предпочел.

— Съвсем скоро ще разберем. — Слоун отново погледна листа пред себе си.

При сегашното състояние на нещата той можеше да бъде обвинен в престъпна небрежност и неизпълнение на служебните си задължения. Ако обаче издаде тази заповед и Матос, отказвайки да се подчини, докладва пред по-висшестоящите инстанции, щеше да бъде изправен пред съда и обвинен в опит за убийство.

Хенингс се приближи още повече и погледна към изписания лист.

— Той може да реши, че заповедта е незаконна. Може да докладва за… нас.

— Адмирале — отвърна Слоун, — при съвременните условия ние постоянно сме изправени пред необходимостта да прикриваме всевъзможни проблеми, породени от расови противоречия, от липса на морални принципи и здрави нравствени устои, от нерегламентирани хетеросексуални и хомосексуални контакти, в резултат на което отдавна сме се превърнали в царе на измамата и истински еталони за политическа целесъобразност. Наложи се да излъжем дори за оная жена, пилот на изтребител, и да представим смъртта й като резултат от техническа повреда на самолета, макар да знаехме, че е починала от инфаркт. Всички ние вече сме затънали до шия в лайната, които ни натресоха. Големите шефове във Вашингтон искат ние да лъжем вместо тях. Така че няма нищо страшно, ако понякога лъжем и заради себе си. — Слоун замълча за миг, а след това додаде: — Матос, подобно на всеки друг офицер от нещастния ни флот, чудесно разбира всичко това. И единствения доклад, който ще представи, ще бъде докладът, написан от мен и подписан от него. Гарантирам за това.

Истината обаче бе, че Слоун не беше съвсем сигурен в Матос. Докато наблюдаваше Хенингс обаче, изпита почти пълна увереност, че думите му са попаднали право в целта. Слоун прекрасно знаеше на коя струна от душата на възрастния мъж да посвири.

Хенингс не каза нищо в отговор.

Слоун насочи мислите си към Матос. Той би могъл да се превърне в проблем, макар че Слоун не възнамеряваше да му остави време за размисъл. Матос щеше да изслуша заповедта и да се подчини автоматично. Мозъкът му щеше да приеме разпореждането като спуснато от самия Господ. Слоун вярваше, че силата на всеки командир се крие в умението му да се държи като Бог. Повечето хора предпочитат някой да им нарежда какво да правят.