Нелсън Демил - Мейдей

Слоун прочисти гърлото си. Изчака няколко секунди, за да прецени реакцията на Хенингс. За момента Слоун го държеше в ръцете си. Хенингс бе кимнал в знак на съгласие. Флотът и неговото благоденствие бе слабото му място. Слоун си отбеляза да го запомни. Можеше да му се наложи отново да посвири на тази струна. Предстоеше му да запознае адмирала с най-деликатната част от плана си.

— Най-разумният ни ход — продължи той — е да заповядаме да изстреля и втората ракета по… мишената. Самолетът се управлява от автопилот. От разстоянието, на което се намира, Матос ще може да насочи ракетата към пилотската кабина. Така ще унищожи напълно командното табло. — Искаше му се да добави, че това ще бъде coup de grace 10 10 Coup de grace (фр.) — смъртен удар — Б. пр. , но не го направи. — Самолетът ще падне. Няма да има никакви доказателства. Той просто ще изчезне някъде над Тихия океан. Има хиляди причини за това. Терористи. Бомба. Техническа повреда. Никой няма да се сети за нас. Флотът…

— Не! — Хенингс искрещя и удари с юмрук по конзолата. — Това е налудничаво! Предлагате ми да извършим криминално престъпление. Трябва да помогнем на онези хора. Там може да има оцелели, които все още са живи. Вероятно изпращат сигнали за помощ. Ние тримата не сме единствените, които знаят за случилото се. Всички знаят. — Хенингс посочи радиооборудването. — Те сигурно са изпратили SOS сигнал.

— Това не е вярно, адмирале.

Разговорът им бе прераснал в нещо като дебат и Джеймс Слоун остана доволен от това развитие. Не бе и очаквал, че двамата с Хенингс ще постигнат съгласие веднага. Но Хенингс все още разговаряше с него и бе склонен да обсъжда проблема, което според Слоун беше добър знак. Сега той само трябваше да подбере най-подходящите думи.

— На тези два приемника наблюдаваме двата международни канала за SOS сигнали — обясни Слоун и посочи два радиоприемника в горната част на конзолата. — До този момент не е засечен никакъв сигнал. Сам знаете това. Нашият комуникационен център, разположен на ниво 0–1, щеше веднага да получи съобщение за катастрофата, изпратено от кораби или други самолети, намирали се по това време в същия район. Обикновено получаваме съобщения за всевъзможни инциденти — за кораби, от които изтича гориво, и за самолети с някакви дребни технически проблеми на борда. Няма начин нашият комуникационен център да не бъде уведомен, ако от онзи самолет е бил изпратен сигнал за помощ. Ако беше получен такъв сигнал, дежурният офицер щеше да докладва незабавно.

— Ами хората? — попита Хенингс. — Не можем просто ей така да приемем, че всички са мъртви.

— Матос докладва, че не е забелязал никакви признаци на живот. В пилотската кабина няма никой. Той може да се доближи на петдесет фута до самолета. И щом не е видял никого, значи всички са мъртви. И лежат прегърбени по местата си.

— Ами… не зная — смънка Хенингс.

В думите на Слоун имаше резон, макар че в един момент Хенингс се запита дали капитанът е напълно откровен с него. Хенингс искаше да направи онова, което е най-добро за флота. Случилото се бе огромна трагедия. Но, както бе изтъкнал Слоун, вече нищо не можеше да се направи. Никой не можеше да отстрани грешките, недоглежданията и съвпаденията и да съживи мъртвите. Последното нещо, което Хенингс би искал да стори, е да опозори флота по някакъв начин. Приятелите на Хенингс в Пентагона също щяха да бъдат засегнати. Той съзнаваше, че те са силно уязвими, тъй като провеждаха тези изпитания без разрешение. Даде си сметка, че ако истината излезе на бял свят, той самият също ще се окаже в ужасно положение. В ума му проблеснаха лицата на старите му приятели от Пентагона. Трябва да предпазим флота. Да защитим живите, помисли си Хенингс.

— Адмирале — обади се Слоун, почувствал, че Хенингс е готов да стигне до заключението, към което го насочваше от началото на разговора им. — Разбирам вашите резерви и опасения. Ще се съобразя с казаното от вас. И ще извърша една последна проверка. Ще се обадя в комуникационния център, за да се уверя, че от борда на Стратън не е бил изпращан сигнал за помощ. След това ще заповядам на Матос да огледа самолета още веднъж. По-внимателно и по-отблизо. Ако той докладва, че няма оцелели на борда, тогава ние двамата ще знаем какво трябва да се направи.

Слоун протегна ръка към телефона на бюрото, за да се свърже с комуникационния център. Не сваляше поглед от Хенингс. Опитваше се да изчисли вероятността за успех. Искаше да е сигурен, че пенсионираният контраадмирал ще участва в конспирацията. Имаше нужда от него. Вероятността Матос да забележи някакви признаци на живот на борда на онзи Стратън беше минимална.