Нелсън Демил - Мейдей

Рандолф Хенингс си позволи да даде воля на част от обхваналия го гняв. Твърде дълго бе изпълнявал ролята на безсловесно момче за поръчки. Пенсионер или не, Хенингс притежаваше качествата на истински лидер — мухлясали през последните години подобно на военните му униформи — които започнаха да вземат превес. Слоун бавно губеше контрол върху положението.

Хенингс реши, че не харесва капитан трети ранг Джеймс Слоун още от мига, в който стисна ръката му за пръв път. Той имаше вид на твърде пресметлив и жесток човек. Държеше се надменно и самоуверено и сякаш вярваше, че цялата вселена се върти около него, а светът е бил създаден единствено за негово лично удобство.

Слоун не обърна внимание на въпроса на контраадмирала.

— Ние поемаме оттук — обърна се той към старшина Лумис. Освободен от задълженията му, Лумис веднага излезе от стаята. — Нищо страшно не се е случило. Сигурен съм в това — додаде най-после Слоун и се извърна към Хенингс. — Но, ако все пак нещо се е объркало… не е нужно това да се разгласява. Ще извикам техника обратно едва след като ние двамата разрешим възникналия проблем. Какъвто и да е той.

— Не сме двама, а трима — поправи го Хенингс. — Не забравяйте пилота. Той знае повече от нас. Той е човекът, изстрелял ракетата. Ние тук не можем да получим много ясна представа… — той посочи електронната апаратура — … от това тук.

— Матос не е проблем — отсече Слоун. — Зная как да подбирам пилотите за съответните мисии. Зная на кого каква задача да поставя.

Рандолф Хенингс изгледа младия капитан, без да крие презрението си. Той не командва тези момчета. Той ги използва, помисли си Хенингс. Мъже като Слоун не бяха подходящи за работа в екип, нито пък бяха пригодни за командири на кораби или самолети.

— Да не се изненадате, ако някой от подчинените ви изведнъж реши да ви се противопостави и да тръгне срещу течението!

— Да се изненадам? Не, по дяволите. Ще бъда направо изумен!

В момента, в който изрече думите, Слоун осъзна, че е отишъл твърде далеч. Реагирал бе без да помисли, и то в момент, в който нищо не протичаше според предвижданията му. Думите му увиснаха в настъпилата тишина. Слоун съжали за казаното. Беше проявил излишно снизхождение.

Опита се да поправи грешката си. Усмихна се на Хенингс, след което се разсмя насила.

— Прав сте, адмирале. Те понякога наистина се опитват да плуват срещу течението. Всички го правим. От време на време.

Хенингс кимна, но не каза нищо в отговор. Ненавиждаше мисълта, че е свързан по някакъв начин със Слоун. Спомни си доброто старо време на Джон Худ — в ония години щеше да извика този офицер в каютата си и там щеше да му даде да се разбере. Мисли за мисията, напомни си Хенингс, цитирайки наум истините, които бе научил по време на дългата си военна кариера.

— Тук сме, за да вършим работа, а не да трупаме точки в наша полза — рече той. Пенсионираният контраадмирал се бе придържал към това свое убеждение по време на военната си служба. Върху него бе изградил и кариерата си. Той вярваше, че младите офицери не бива да се унижават и тъпчат, а тъкмо обратното. Човек дава най-доброто от себе си само когато е достатъчно мотивиран, за да го стори. Заплахите не водят доникъде.

Слоун изръмжа нещо неразбираемо в отговор и насочи поглед към конзолата с електронната апаратура. По принцип знаеше как да борави с тази техника. Трябваше само да си припомни някои детайли. Той бързо и компетентно огледа различните копчета и бутони — движеше се с увереността на хирург, извършващ рутинна операция.

Хенингс въздъхна. Може би се отнасяше прекалено критично към Слоун. Май бе твърде стар за подобни мисии. Времената се меняха. А настоящият тест бе поверен на Слоун. Не трябваше да се опитва да подкопава увереността му и да поставя методите му на работа под съмнение. Така нямаше да помогне на никого. Най-малко пък на флота.

— Само още няколко минути, адмирале.

Слоун си даваше сметка за раздразнението, обхванало Хенингс. Още един фактор, с който трябваше да се съобразява. Главната му грижа бе успешното завършване на мисията, но отношението на пенсионирания адмирал също не му даваше мира. Беше поставил лошо начало на взаимоотношенията си с възрастния човек и щеше да му се наложи да се потруди, за да заличи лошото впечатление, което бе създал за себе си. Успешното приключване на изпитанията щеше да му помогне в тази насока. Нищо не сближаваше хората така както общият успех.

Хенингс приседна на края на конзолата. Погледна безизразно към затворената врата на помещението.