Нелсън Демил - Мейдей

В кабината тримата пилоти лежаха прегърбени на местата си, привързани с предпазните колани. Двата контролни лоста се движеха в синхрон, четирите дросела увеличаваха подаването на гориво, стабилизаторите на крилата правеха леки корекции. Стратън 797 летеше добре. И това не беше призрачен самолет, управляван от духове, нито пък някакъв летящ холандец 9 9 „Летящ холандец“ — легендарен призрачен холандски кораб, появявал се край нос Добра надежда в бурно време; обречен да се скита по моретата до Деня на страшния съд. — Б. пр. ; това беше съвременен летателен апарат, в който автопилотът, следвайки заложената в него програма, бе поел пълен контрол над положението. Всичко щеше да бъде наред. Поне за известно време.

Когато електронната памет на пилота разпозна наближаването на желаната височина, той изравни гигантския лайнер в хоризонтално положение и на височина от единадесет хиляди фута пое по курса със скорост от триста и четиридесет възела. Системата за подаване на сгъстен въздух се изключи автоматично в мига, в който самолетът навлезе в атмосфера с годен за дишане въздух. Кабината на Полет 52 на Транс-Юнайтид се изпълни със свеж морски въздух.

Няколко минути по-късно първите пътници започнаха да се пробуждат от неестествения си сън.

Лейтенант Питър Матос управляваше своя изтребител F-18, следвайки зададения курс. Той неохотно натисна бутона за радиовръзка.

— База, тук е полет три-четири-седем. — Продължи да натиска бутона. По този начин радистът от самолетоносача не можеше да му отговори. Матос щеше да освободи бутона, когато се почувства готов за това. Главата му щеше да се пръсне от размишления. Нещо не беше наред. Най-накрая отмести пръст от бутона и освободи канала.

— Чувам те, три-четири-седем. Засякохме сблъсъка — отговори старшина Кайл Лумис.

Матос знаеше, че на самолетоносача разполагат с апаратура, позволяваща проследяването на ракетата. Знаеше още, че специалистите по електроника в кабина Е-334 са отбелязали внезапното прекъсване на радио-сигнала от ракетата A1M-63X, която бе унищожила предавателя си след сблъсъка с целта.

— Полет три-четири-седем, говори Базата. Гласът, който Матос чу в слушалките, несъмнено принадлежеше на капитан трети ранг Слоун. Дълбокият му, внимателно премерен и модулиран тембър можеше да бъде разпознат въпреки специалния кодиращ скремблър, целящ предотвратяване подслушването на радиочестотите им.

Матос осъзна, че неволно бе застанал мирно — сякаш току-що бе срещнал Слоун по някой от коридорите на Нимитц.

— Получаваме противоречиви сигнали — заяви Слоун.

Матос разпозна силния гняв, който напираше в гласа му. Той самият никога не бе изпитвал на гърба си ужасния нрав на капитана, но много от другите пилоти имаха какво да разкажат по въпроса. За яростните изблици на Слоун се носеха легенди. Не се стряскай, каза си Матос. Електронното ехо придава такова звучене на гласа му. Съсредоточи се върху работата си.

— Нашите монитори също засякоха сблъсъка. Само че авиационната мишена все още не е поразена — продължи Слоун. — Тя поддържа стабилен курс. Това обаче противоречи на данните, получени от Феникс. Твоят радар улавя ли сигнали от зоната на сблъсъка?

Матос се смъкна надолу и се прегърби на мястото си. Сърцето му застина, в гърлото му се надигна жлъчен сок. Исусе Всемогъщи! Пресвета Дево! Той навлажни устни и прочисти гърлото си, преди отново да натисне бутона за радиовръзка.

— База, докладва три-четири-седем. Започвам радарно претърсване на зоната.

Джеймс Слоун обаче не възнамеряваше да чака повече. Не можеше да позволи на никого от подчинените си да го размотава.

— Три-четири-седем, осъществи радарна връзка с Феникс — заповяда той. — Ракетата вероятно се е повредила, преди да достигне целта. Това би обяснило присъствието на авиационната мишена на екраните ни.

— Слушам, База. — Матос обаче знаеше, че ракетата бе уцелила нещо. Беше наблюдавал припокриването на радарните изображения. Знаеше също така, че радарът на борда на Нимитц не включваше в обхвата си областта на сблъсъка. Самолетоносачът се намираше на хиляди мили зад неговия F-18, поради което радарите не отчитаха действията в оперативната зона. От оборудването, с което разполагаха, специалистите по електроника можеха да разберат единствено, че вече не получават радиосигнал от тестваното оръжие и че авиационната мишена продължава да изпраща ясни и силни радиосигнали — факт, за който те нямаха обяснение.