Нелсън Демил - Мейдей

Матос се приведе над радарния екран. Непосредствено след сблъсъка целта бе продължила да следва курса си без отклонения. Матос натисна два бутона, след което извърши необходимите корекции. Сега вече можеше да следи авиационната мишена и едновременно с това да отчита постепенното падане на ракетата Феникс.

Под целта се забелязваше слабото радарно изображение, представляващо останките на ракетата Феникс A1M-63X, която остана на екрана в продължение на половин минута и Матос я проследи до падането й в океана.

— База, докладва три-четири-седем. Тестваното оръжие падна в океана. В момента проследявам авиационната мишена. Следя вертикалното й движение. Тя се спуска. Височината, на която се намира, е приблизително петдесет и един хиляди фута. Скоростта на снижаване е дванадесет фута на минута.

— Добре — отвърна Слоун. — Това е добре. Нашите монитори продължават да показват мишената на височина от шейсет и две хиляди фута. Вероятно предавателният й механизъм е излязъл от строя вследствие на удара. По всичко личи, че ракетата само лекичко е закачила мишената. — Слоун знаеше, че без наличието на бойна глава, ракетата би причинила пълно унищожаване само при пряко попадение. — Продължавай да я следиш. Ще приемем, че показанията на нашите монитори не са точни.

— Слушам.

Нещо друго обаче безпокоеше Матос. Мишената не падаше достатъчно бързо. Собственият му изтребител можеше да пикира с по-висока скорост. Ако това наистина беше поразена авиационна мишена, която пада свободно, то падането й протичаше по доста странен начин.

Липсват ми данни, помисли си Матос. Той не разполагаше с цялата налична информация и поради това не виждаше смисъл в радарните изображения. Откъдето и да го погледнеш, батак! — това беше любимият израз на пилотите по време на компютърните им занимания в Пенсакола. Не прибързвай със заключенията! Емоционалните реакции са запазен периметър на цивилните граждани. Специалистите в армията се доверяваха единствено на данните. Технологичните нововъведения даваха възможност за внимателен поглед върху вече отминали събития. След като целият наличен материал бъде обработен и анализиран, техниците щяха лесно да разгадаят странните несъответствия, регистрирани по време на изпитанията.

Опасенията му се изпариха. Рутинните операции, които изпълняваше, му действаха успокоително. Докато се придържаше към установените практики и изпълняваше заповедите, нямаше от какво да се страхува. Отново възприе радарните изображения като елементи от видеоигра. Цялата операция все повече му заприличваше на партия шах с компютъра.

Ударът е променил формата на мишената, помисли си Матос. Тя вероятно се е изкривила под формата на метален парашут, който вече бе достигнал максималната си скорост на падане. И по-странни неща се бяха случвали. Матос си помисли, че капитан трети ранг Слоун правилно бе предположил, че ракетата само е закачила мишената. Това би обяснило подвеждащите й радиосигнали, които все още се получаваха на борда на Нимитц.

— Вертикалният скенер сочи височина от двадесет и пет хиляди фута — докладва Матос. Напрежението се бе уталожило, събитията започваха да придобиват смисъл. — Седемнадесет хиляди фута. В момента мишената се прихваща на тридесет и седем градуса вдясно от първоначалния й курс. Показвам…

Очите на Матос пробягаха по уредите и той замръзна, забелязал промяната. Случилото се бе твърде неестествено, за да бъде пренебрегнато.

— База, скоростта на падане на мишената намалява. — Гласът на Матос прозвуча по-високо от обичайното. — Скорост осем хиляди фута в минута. Падна на шест хиляди. Височината е четиринадесет хиляди фута. Скоростта падна на три хиляди фута в минута. Мишената преустанови падането и се установи на единадесет хиляди фута.

След няколко минути долетя гласът на Слоун.

— Не зная какво става там, три-четири-седем, но те съветвам да разбереш час по-скоро, по дяволите!

Матос не можеше да има вече никакви съмнения по отношение гнева и намеренията на Слоун.

— Слушам, База. Насочвам се към мишената. Ще се опитам да приближа достатъчно за визуален контакт.

Матос бутна дроселите напред. F-18 бързо набра скорост и го залепи за седалката. В душата му се бореха противоречиви чувства, но той се стараеше да ги потиска. Насочи цялото си внимание към изпълнение на непосредствената задача — да прихване движещата се мишена.

— Това е добър въпрос, капитане. Какво става там, по дяволите?