Нелсън Демил - Мейдей

Обърна се и излезе от залата, вдишвайки дълбоко чистия въздух в диспечерския център. Главата му пулсираше от болка, стомахът му се бе свил на топка. Мина покрай Уейн Метц и покрай диспечерите, които седяха с наведени глави, забили погледи право пред себе си, и излезе в коридора, по който бе дошъл не много отдавна.

Контраадмиралът от запаса Рандолф Хенингс се облегна тежко на перилата, заграждащи пешеходната зона на палуба 0–2 на Нимитц. Зоната беше безлюдна и сигурно щеше да остане така още известно време. Вдигна очи към двете бели звезди, изрисувани над стълбището, указващи, че това е адмиралска зона. Офицерите с по-малък чин можеха да минават оттук само ако са повикани за изпълнението на някаква специална задача. Поредната дълголетна традиция във флота, повеляваща адмиралите да могат да се движат безпрепятствено и необезпокоявани от никого. Хенингс винаги си бе давал сметка, че традиции като тази са пълен анахронизъм. Абсолютно излишни и безсмислени. Но пък и винаги си бе признавал чистосърдечно, че същите тези традиции му носят огромно удовлетворение. Кодове на честта. Клетви за вярност. Все неща, породени от една и съща потребност и обслужващи една и съща цел. Те обаче бяха останки от един изчезващ свят и също като него принадлежаха вече на някой музей… или гробница.

Хенингс въздъхна дълбоко. Потърка с пръсти дебелото въже на перилата. Допирът на усукания коноп отключи порой от спомени в главата му. Южният пасифик — или южните морета, както го наричаха в ония години. Сини води, слънчеви небеса, плажове, обрасли с палми, и млади офицери, стегнати в тропическите си униформи. Стояха по палубите или се тъпчеха в каютите и слушаха разказите на старшите офицери за войната. За великите морски битки и подводни нападения. Тези спомени обаче вече бяха опорочени. Подобно на подводница, изплаваща на повърхността, една дума непрекъснато изплуваше от дълбините на съзнанието му и караше устните му да мълвят: Убийство.

Хенингс слезе бавно по безлюдното сиво стълбище, а след това отвори люка и излезе на огряната от слънце палуба.

Умерен вятър духаше над огромната, почти безлюдна палуба. На около седемдесет и пет ярда от корпуса на самолетоносача бе спрял един транспортен самолет S-3. Пилотите извършваха последни проверки на състоянието му. Един ординарец вече бе прибрал багажа на Хенингс от приемната и го бе оставил до вратата на багажното отделение. Същият този S-3 го бе докарал на самолетоносача, но сега това му се струваше толкова отдавна. Хенингс се обърна и се отдалечи от самолета.

Тихоокеанското слънце грееше директно върху палубата. Хенингс забеляза един моряк, който работеше нещо край десния елеватор, и побърза да се отдалечи от него. Пресече палубата по диагонал и се запъти към задния й край. Застана в самия й край и сложи ръце върху веригата, изпълняваща ролята на предпазни перила. Погледна надолу и видя разпенената диря, останала зад гигантския ядрен самолетоносач. Точно под него, на кърмата, се вееше огромно американско знаме. Флагът плющеше на вятъра, а ярките му цветове се открояваха на фона на бялата пяна.

Рандолф Хенингс се замисли за съпругата си, Мери. Бяха женени в продължение на тридесет и пет години, а той бе прекарал по-голямата част от тях далеч от нея. Смъртта й пък дойде толкова скоро след пенсионирането му, че на него така и не му остана време да направи заедно с Мери нещата, които бе отлагал толкова дълго.

Помисли и за приятелите си. Повечето от тях бяха мъртви — някои загинаха по време на битка, други се споминаха от естествена смърт. Онези, които все още бяха измежду живите, живееха в самотно уединение. Хенингс беше моряк и като такъв нямаше корени, роден град или близки, които все още да държат на него.

Все по-ясно започваше да разбира, че той е не само самотник, ами е и истински анахронизъм. Винаги бе вярвал, че за научния напредък и прогрес днес, утре ще трябва да се заплати неочаквана, че дори и неприемлива цена. Сега си даде сметка, че този ден е дошъл. Днешната етика, демонстрирана му от Джеймс Слоун, често водеше до далеч повече нещастия и ужасни последици от онези, причинени от суровите морални изисквания на вчерашния ден. Пълната липса на етични норми и на чувство за отговорност бе довела до унищожаването на онзи Стратън и бе причинила смъртта на всички хора на борда му. Тя бе убила и Питър Матос. Хенингс се бе опитал да се впише в новия модел, но бе постигнал единствено съучастничество в едно чудовищно престъпление.