Нелсън Демил - Мейдей

— Какви са последните новини? — Той влезе в комуникационната зала и се огледа.

— Не беше ли на събирането в заседателната зала?

— Не, позвъниха на пейджъра ми. Бях на плажа.

Обадих се и получих съобщението. Никой не спомена нищо за заседателната зала и аз, естествено, дойдох тук.

— Правилно. — Нима бе забравил да изпрати човек на паркинга? Не, беше поръчал на Милър да се погрижи за това. Тъпото копеле… Дявол да го вземе! Джонсън съзнаваше, че бе извадил късмет. Фитзджералд можеше да дойде много по-рано. — Цялата работа беше преебана от самото начало. Най-вече от службата за контрол на полетите, макар че и нашите хора я оплескаха на няколко пъти.

— По-късно ще разполагаме с достатъчно време за публични екзекуции. Кой е този?

Джонсън извърна глава.

— Това е Уейн Метц. От Бенефишъл иншурънс — нашия застраховател.

Метц протегна ръка.

— Много съжалявам за случилото се, капитан Фитзджералд.

Фитзджералд разсеяно стисна ръката му.

— Да. Ние също. — Обърна се към Джонсън. — Още ли няма връзка с тях?

— Не. Мина повече от час. — Джонсън посочи компютърната система. — Повтарях последното съобщение през три минути. Никакъв отговор.

Фитзджералд се приближи до принтера и откъсна разпечатките. Разгъна перфолентата между протегнатите си напред ръце, прегледа съобщенията и ги захвърли върху машината. Обърна се към Джонсън. Изгледа го продължително — твърде продължително за човек с добро възпитание и обноски.

— Разбрах, че онзи пилот — Бери — се справял добре с управлението на самолета.

Джонсън се запита откъде е получил тази информация щом не е бил в заседателната зала.

— Така изглеждаше. Поне в началото. Фитзджералд продължи.

— Повредата на самолета е сериозна. Но не и критична.

— Очевидно се е оказала критична. Милър. Фитзджералд е разговарял с Милър.

— Пилотът не е изпратил съобщение, показващо, че са в беда? Мейдей?

Сърцето на Джонсън започна да бие по-бързо. Защо Фитзджералд задава такива въпроси?

— Разпечатките от първите съобщения са на бюрото. Аз направих копия и ги изпратих на службата за контрол на полетите и на нашите хора в заседателната зала. Те може да дадат отговор на някои от въпросите ти.

Фитзджералд разпръсна съобщенията върху дългото бюро под картата на тихоокеанския район. Още с влизането си в контролно-диспечерския център бе проверил имената на пилотите и на останалите членове на екипажа. Фитзджералд бързо прегледа разпечатките. Стюарт… Маквери… Феслър… Мозъчни увреждания… Мили Боже. Разказът на Милър не му бе подействал така, както тези съобщения, изпратени от бедстващия Стратън. Фитзджералд погледна към означенията върху картата.

— Защо не сте повикали веднага някой пилот, който да му изпраща инструкции?

— Всичко се случи прекалено бързо. Виж, капитане, ако имаш някакви въпроси, задай ги на съвещанието в заседателната зала. Тук не е нито мястото, нито пък времето за този разговор.

Фитзджералд не обърна никакво внимание на забележката му. Извърна се към Уейн Метц.

— Вие какво точно правите тук? Метц изпита силен страх от този човек.

— Ами… капитане, като застраховател… исках да съм абсолютно сигурен, че сме направили всичко възможно, за да сведем до минимум опасността от публичен скандал както за вас, така и за нас. — Фитзджералд продължи да го гледа изпитателно и Метц си даде сметка, че трябва да продължи да говори. — И сам можете да си представите как едно дребно недоглеждане може да бъде преувеличено и използвано в наш ущърб от адвокатите на пострадалите. Всъщност правилникът на вашата компания препоръчва застрахователите да присъстват по време на…

— Зная какво пише в правилника на компанията. — Фитзджералд се обърна към Джонсън. — Къде е нашият адвокат? Къде е застрахователят на корпуса? Къде е Абът, представителят на Стратън еъркрафт?

— В заседателната зала, предполагам. Виж, Кевин, не зная каква муха ти е влязла в главата, но ако имаш други въпроси, предлагам да се опитаме да им отговорим на заседанието. — Джонсън не искаше Кевин Фитзджералд да остава в тази зала, макар да съзнаваше, че това вече е без значение. — Хайде, капитане. Трябва да заключа тази стая. — Съжали за думите си в момента, в който ги произнесе.

— Да я заключиш! Защо?

Джонсън запази мълчание в продължение на няколко секунди, а след това отговори.

— От нас се очаква да я запазим в този й вид за правителственото разследване.

Фитзджералд бавно поклати глава.