Нелсън Демил - Мейдей

— Прочети инструкциите, Ед. Това изискване важи само за мястото на инцидента. Не смятам — Фитзджералд обхвана с жест цялото помещение, — че тази зала може да бъде причислена към него.

Напротив, може! Джонсън започваше да се изнервя. Опита се да прикрие притеснението си, симулирайки нетърпеливост.

— Тогава остани тук. Аз трябва да отида на съвещанието. — Той тръгна към вратата.

Метц го последва.

Фитзджералд не мръдна от мястото си.

— Почакай. Джонсън се обърна.

— Зная, че не разбираш нищо от летене, но ако беше пилот, изгубил се някъде над океана, ако единственото ти средство за комуникация беше излязло от строя, ти би ли искал хората на земята, на които разчиташ, да си излязат от комуникационната зала и да я заключат след себе си? Кажи ми? — Той се приближи до клавиатурата и написа:

ДО ПОЛЕТ 52: АКО ВСЕ ОЩЕ ПОЛУЧАВА ТЕ СЪОБЩЕНИЯТА НИ, ИСКАМЕ ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ НЕ СМЕ ВИ ИЗОСТАВИЛИ. ДО НАШАТА КОМПЮТЪРНА СИСТЕМА ЗА ВРЪЗКА ИМА ПОСТОЯННО ДЕЖУРЕН, КОЙТО ЩЕ ОСТАНЕ НА ПОСТА СИ ДОКАТО ВИ НАМЕРИМ.

САН ФРАНЦИСКО; ЦЕНТРАЛА НА ТРАНС-ЮНАЙТИД.

Фитзджералд погледна Джонсън.

— Извикай Милър тук вътре.

Джонсън смяташе, че Милър си е вече у дома, но когато вдигна поглед, го видя да седи зад бюрото си. Копеле!

— Милър. Ела тук!

Джак Милър влезе бързо в комуникационната зала. Погледна Джонсън право в очите.

Джонсън веднага забеляза предизвикателното му изражение и си даде сметка, че Милър е под крилото на Кевин Фитзджералд. Кучи син! Когато всичко това се превърне в история, той лично ще се погрижи Милър да си получи заслуженото.

— Капитанът иска да говори с теб.

Фитзджералд му посочи стола пред компютърната система.

— Джак, сядай тук и наблюдавай монитора. Изпращай по едно съобщение на всеки две или три минути. Чакай за отговор, Джак.

— Да, сър. — Милър седна пред клавиатурата. Джонсън го видя да натиска бутона и да изпраща отново съобщението, написано от Фитзджералд. Самолетът вече бе свален и никой не можеше да промени това — нито Кевин Фитзджералд, нито Джак Милър, нито директорите на компанията, нейният президент или пък председателят на борда. А той бе извършил това колкото заради себе си, толкова и заради тях. Те обаче никога нямаше да разберат. Никога нямаше да научат.

Кевин Фитзджералд вдигна телефонната слушалка и позвъни в заседателната зала.

— Искам да разговарям с президента.

Джонсън си даваше сметка, че нервността му започва да личи. Извади пурата от джоба си и я захапа.

Метц искаше да си тръгне, но реши, че идеята не е особено добра. Пъхна ръка под сакото си и напипа разпечатките. Видя, че Джонсън го наблюдава ядосано.

Фитзджералд заговори по телефона.

— Да, сър. Току-що научих. Дяволски лоша работа. Аз съм в контролно-диспечерския център заедно с Ед Джонсън и господин Метц от Бенефишъл. Да. Оставаме един диспечер тук, който да изпраща непрекъснато съобщения и да наблюдава системата за отговор. Ще бъдем при вас след десет минути. Добре. — Той затвори и се обърна към Джонсън. — За шест часа е насрочена пресконференция. Ти ще си звездата. Ще се справиш ли?

— Разбира се.

— Във VIР салона се събират близки и роднини на пътниците. Трябва да разговарям с тях. Ще ми се да имах твоята увереност. — Погледна Джонсън изпитателно. — Не зная какво точно се е случило тук, но дано да имаш какво да кажеш, когато репортерите започнат да те обстрелват с въпроси.

— С кого си мислиш, че разговаряш, по дяволите!

Двамата мъже приковаха гневни погледи един в друг.

Метц се измъкна през вратата и щръкна по средата на диспечерския център.

Милър се престори на погълнат от работата си с компютърната система. Съзнаваше, че Фитзджералд действа много прибързано и рисковано. Молеше се на Господ подозренията му — съвсем смътни и неясни — да се окажат поне дотолкова основателни, че главният пилот да не загуби главата си заради тях.

Фитзджералд най-после наруши мълчанието.

— Джонсън, ние ще разберем какво се е случило с Полет 52, какво е станало тук и кой точно е проявил нехайство и немарливост. И пет пари не давам колко време ще ни е нужно, за да стигнем до истината. Нито пък кой ще изгори, когато всичко излезе наяве.

Джонсън извади пурата от устата си.

— Държиш се така, сякаш смяташ, че аз съм заложил шибаната бомба. Не се опитвай да се възползваш от този инцидент, за да ме дискредитираш, капитане. Зная как да оцелявам и ти обещавам, че ще се измъкна от тази бъркотия без драскотина.