Нелсън Демил - Катедралата

Патрик Бърк стоеше на предния вход на катедралата „Свети Патрик“ с цигара в уста и ръце в джобовете. Прехвръкваше слаба суграшица. Върху хълбоците на мъртвия кон тя се топеше и се стичаше на малки ручейчета върху заледените каменни стъпала.

Човешките пълчища по околните улици все още не бяха напълно овладени, но полицията бе успяла да пренасочи остатъка от маршируващите подразделения на запад по Шесто авеню. Бърк чуваше барабаните и гайдите да се извисяват над рева на тълпите. Двеста двайсет и третият ден на Свети Патрик щеше да продължи, докато и последният маршируващ премине по Шейсет и четвърта, даже и ако за да се добере дотам, трябваше да пресече Сентръл парк. Клаксони на автомобили пищяха непрекъснато, полицейски свирки и сирени разсичаха ветровития мартенски здрач. Какъв невъобразим хаос. Бърк се чудеше дали някой там долу знае, че катедралата се намира в ръцете на въоръжени мъже. Провери колко е часът. Нямаше още пет и трийсет. Новините в шест днес щяха да започнат по-рано и нямаше да приключат, докато траеше това тук.

Бърк се обърна да огледа бронзовите церемониални двери, после опря рамо в едната от тях и натисна. Вратата помръдна леко. после отскочи пак напред и се затвори. Иззад вратите чу пронизителния звук на аларма. Дяволски хитри копелета! Нямаше да е лесно да се изтръгне катедралата от ръцете на Фин Макмейл. Чу приглушен глас да вика зад вратите:

— Отдръпнете се! Поставяме мини на входа!

Бърк направи няколко крачки назад и започна да оглежда масивните двери, забелязвайки ги за първи път след двайсет години. На дясното крило имаше бронзов релеф на Свети Патрик. Той гледаше надолу към него. В едната си ръка държеше извит жезъл, а в другата — змия. От дясната страна на светеца имаше изобразена келтска арфа, а от лявата — митичният феникс, зает от езическите вярвания, който се възраждаше от пепелта за нов живот. Бърк се обърна бавно и започна да слиза от стъпалата. Е, добре, Фин или Флин, или както още там наричаш себе си — може и да си влязъл вътре с високо вдигната глава, но ще видим дали така ще излезеш.

Брайън Флин стоеше до парапета на балкона за хора и гледаше отвисоко огромната катедрала, разпростряна на площ по-голяма от футболно игрище. Седемдесетте високи като кули прозорци от рисувано стъкло грееха от светлините, които идваха от града отвън, и това ги правеше да изглеждат като втечнени диаманти. Десетки надвиснали полилеи хвърляха отблясъци по дървените скамейки. Редиците колони от сив гранит се извисяваха към сводестия таван, и приличаха на вдигнатите ръце на вярващите, които крепяха Божия дом. Флин се обърна към Джон Хики:

— Ще са нужни доста усилия, за да се разруши до основи това нещо.

— Остави това на мен, Брайън. Флин каза:

— Първостепенна задача на полицията е онази паплач отвън. Осигурихме си време, за да организираме защитата си.

Той повдигна бинокъл и погледна Морийн. Дори от това разстояние можеше да види, че лицето й бе почервеняло, а челюстите — здраво стиснати. Спря погледа си на Мегън, която беше събрала трима мъже и две жени и всички правеха оглед по периметъра на външните стени. Бе свалила забрадката си на монахиня и сега се виждаше дългата й до раменете червена коса. Тя вървеше бавно и лека-полека сваляше облеклото на монахиня. Небрежно пускаше на пода черни и бели одеяния, докато остана само по джинси и тениска с нарисувана огромна червена ябълка. Под нея пишеше: „Аз обичам Ню Йорк“. Тя се спря до входа на северния неф и докато оглеждаше тройната югоизточна аркада, викна:

— Галахър!

Франк Галахър, облечен в черно сако и раирани панталони на церемониалмайстор от парада, се надвеси от парапета на балкона и насочи снайпера си към нея, гледайки през оптическия мерник:

— Готово, проверих!

Мегън продължи нататък.

Флин разви руло с архитектурни планове и ги опря на парапета на балкона. Той потупа плана на катедралата с разтворена длан и каза, сякаш едва сега осъзнаваше този факт:

— Наша е.

Хики кимна и поглади рядката си, изтъняла брадица:

— Да, но дали ще успеем да я задържим? Можем ли да се противопоставим само с десетина човека на двайсет хиляди полицаи?

Флин се завъртя към Джак Лиъри, застанал близо до клавиатурата на органа:

— Ти как мислиш? Можем ли да я задържим, Джак?

Лиъри кимна бавно:

— Дали са двайсет или двайсет хиляди, могат да влизат само по двама-трима. — Той потупа своята модифицирана М-14 с прикрепена към нея оптика: — Всеки, който успее да мине жив през мините на входа, ще бъде мъртъв, преди да е направил и три крачки.