Нелсън Демил - Катедралата

Тялото на Мегън видимо се напрегна. След малко тя се завъртя и огледа олтара, отправяйки студени погледи към всеки един от присъстващите. Забеляза неодобрението в очите на Флин. То я накара да се обърне и да излезе от олтара. Видяха я да се отправя по централната пътека към вратата. Известно време погледът на Флин я проследи, после се насочи отвъд нея към вестибюла. Дверите на храма все още стояха отворени. Не беше очаквал такова голямо стълпотворение. Ако скоро не успеят да затворят и залостят вратите, полицията ще проникне със сила и ще започне стрелба. Докато гледаше, Мегън мина във вестибюла и вдигна пистолета си. Видя димът да излиза от обърнатата нагоре цев и чу изстрелът да отеква в огромната църква, отразен и препращан от сводовете и страничните олтари. Хората в преддверието се развикаха и гърбовете им се отдалечиха, тъй като усетиха нови сили и по-непосредствена причина да избутат другите, които задръстваха стъпалата отвън. Флин видя как Мегън насочи пистолета си хоризонтално срещу отвора. Нолти и Галахър заобиколиха от двете страни и всеки зае позиция зад двете крила на вратата, като избутваха с тях последните бягащи богомолци. Мегън се отпусна на едно коляно и стисна здраво оръжието с двете си ръце.

Патрик Бърк извика на жената пред него:

— Давай нагоре! Изкачи стъпалата!

Бети Фостър смушка коня и започнаха да се изкачват от мястото, където стълбището извиваше към Петдесет и първа. Тръгнаха по диагонал през тълпата към централния вход.

Бърк видя последните богомолци да изскачат през вратите и конят се мушна в празното място между тях и дверите. Жената срита хълбоците на коня:

— Давай, Комисар! Нагоре! Нагоре!

Бърк измъкна служебния си пистолет и изкрещя:

— Извади си патлака и влизай!

Бети хвана юздите с една ръка. С другата извади пистолет.

На няколко ярда започнаха да се затварят големите церемониални врати от бронз — всяка от тях широка шестнайсет фута, висока колкото двуетажна къща и тежка десет хиляди фунта. Бърк разбра, че невидими хора зад тях ги бутат. Видя се големият, слабо осветен вестибюл и някаква коленичила монахиня точно насреща. Зад гърба й на стотици метри се простираше огромната празна катедрала. През гората от колони до издигнатото светилище на олтара Бърк съзря да стоят някакви хора. Върху белия мрамор се открояваше яркочервена фигура.

Вратите вече бяха наполовина затворени, а главата на коня беше на един ярд от процепа. Бърк разбра, че ще успеят. И тогава…

За части от секундата образът на коленичилата монахиня изпълни съзнанието му и очите му отново я фокусираха. От протегнатата й ръка видя да изскача пламъче, после чу силен отекващ звук, последван от остър пукот.

Предните крака на коня се огънаха и животното се преметна напред. Бърк зърна за миг отхвръкналото тяло на Бети Фостър, после усети как самият той полита напред. Лицето му удари гранитното стъпало на един фут от вратите. Изпълзя през малкия процеп, но бронзовите врати се затръшнаха пред лицето му. Той чу, по-силно от всичкия друг шум около себе си, звукът от лостовете, които влизаха в пода.

Обърна се по гръб и седна. Извърна се към жената-полицай, която лежеше на стъпалата с окървавено чело. Тя бавно се надигна. Бърк стана и и подаде ръката си, но тя се изправи без помощта му и се наведе над коня си. На гърдите на комисар кървеше малка рана. Кървава пяна излизаше от устата му и капеше на земята, където се събираше в малка димяща локвичка. Конят се опита да се изправи, но падна тромаво настрани. Бети Фостър стреля в главата му. Постави ръка пред ноздрите, за да провери дали е мъртъв. Прибра пистолета си в кобура, погледна Бърк, а после коня. Бавно слезе по стъпалата и потъна сред зяпащата тълпа.

Бърк се загледа към Пето. Въртящите се буркани на полицейските коли хвърляха редуващи се червени и бели отблясъци върху царящия хаос. На моменти, сред общата шумотевица, Бърк чуваше чупенето на прозорец, изпищяването на свирка или пронизителен писък.

Той се обърна и впери очи в катедралата. На една от бронзовите врати видя залепено парче картон с изписани на ръка букви. Приближи се и го прочете в угасващата светлина:

ТАЗИ КАТЕДРАЛА Е ПОД КОНТРОЛА НА ИРЛАНДСКАТА ФЕНИАНСКА АРМИЯ.

Беше подписано:

ФИН МАКМЕЙЛ.