Нелсън Демил - Катедралата

На слабата светлина Флин се вгледа в лицето на Лиъри. Имаше комичен вид в парадната униформа на колониален офицер, с боядисана в зелено пушка. Но в очите и безизразния му глас нямаше и следа от несериозност. Флин отново огледа катедралата, като правеше сравнения с плановете. Тази сграда имаше формата на кръст. Вертикалната черта на кръста представляваше главният неф, където се намираха централните редици със скамейки и петте пътеки. Късата хоризонтална черта бяха северният и южният напречен неф. Там също имаше скамейки и по един изход от всеки от тях. Двете тройни аркади представляваха дълги мрачни галерии, поддържани от колони. Те минаваха над главния неф и стигаха до двата края на напречните нефове. Две по-къси тройни аркади започваха в отдалечения край на напречните нефове и гледаха към олтара. Това беше основното разположение на сградата, която трябваше да задържат. Флин погледна горния край на чертежите. Там се виждаше пететажното жилище на енорийските свещеници, сгушено в североизточния квадрант на кръста извън катедралата. То бе свързано с катедралата посредством подземни коридори под терасите, които не бяха отбелязани на плановете. В североизточния квадрант се намираше резиденцията на кардинала, също отделена с тераси и градини, и свързана също с подземен коридор. Флин беше наясно, че именно тези неотбелязани в плановете връзки бяха слабите точки в защитата им.

— Ще ми се да бяхме окупирали и външните сгради. Хики се ухили:

— Следващия път.

Флин също му отвърна с усмивка. Старецът си беше останал загадка, която се люшкаше на неравномерни интервали между клоунско и воински решително държане. Флин отново насочи вниманието си към плановете. Върхът на кръста представляваше заоблена конструкция, наречена апсида. В апсидата се намираше страничният олтар на Дева Мария, тихо, спокойно място с дълги и тесни прозорци от рисувано стъкло.

— Страничният олтар на Дева Мария няма връзка с външната страна, затова там реших да не поставям пост. Не мога да отделя човек и за там.

Хики се надвеси над плановете:

— Ще я проверя за скрити коридори. Църковната архитектура, Брайън, не би била църковна архитектура, ако няма дрънчащи на кухо стени и замаскирани врати. Места, откъдето да излита Светият Дух. Места, откъдето свещениците тайничко наблюдават някой човек и му изкарват акъла, като прошепват името му.

— Чувал ли си за абатство Уайтхорн близо до Белфаст?

— Прекарах веднъж там една нощ. Нещо там да не би да ти е изкарало акъла? — засмя се Хики.

За пореден път Флин огледа катедралата и съсредоточи вниманието си върху издигнатото място от черен и бял мрамор, наречено светилището на олтара. В средата на светилището се намираше олтарът, издигнат още по-високо върху широка мраморна основа. Студенината на мрамора и бронза бе смекчена от огромни букети свежи зелени карамфили, които според Флин трябваше да символизират зелената земя на Ирландия, която нямаше да изглежда или мирише толкова хубаво, ако я поставеха на жертвеника. От двете страни на олтара имаше редици от дървени скамейки, отредени за духовните лица. На редицата отдясно седяха Морийн, Бакстър и отец Мърфи. Всички изглеждаха напълно неподвижни от това разстояние. Флин отново сложи бинокъла пред очите си и съсредоточи поглед върху Морийн. Тя изобщо не изглеждаше изплашена и това му допадна. Забеляза, че устните й се движат, а лицето й беше обърнато напред. Дали шепнеше молитва? Не, не и Морийн. Устните на Бакстър също започнаха да се движат. И тези на отец Мърфи.

— Кроят тайни планове срещу нас, Джон. — Това е хубаво — отговори Хики. — Ще ни развличат. Флин отмести бинокъла наляво. Точно срещу заложниците от другата страна на черно-белия мраморен под се намираше кардиналът. Седеше напълно неподвижен на издигнатия си трон, покрит с червено кадифе.

— Не могат да намерят убежище дори в светилището — коментира тихо Флин.

Лиъри го чу и каза:

— За тях е все пак някакво убежище. Ако мръднат оттам, ще ги застрелям. Флин се отмести по-нататък покрай парапета и пак се надвеси. Точно зад олтара се намираше стълбището за ризницата. То не се виждаше от балкона. Там на площадката с автомат в ръцете бе седнал Педар Фицджералд, братът на Мегън. Добро момче е този Фицджералд. Разбира колко е важно на всяка цена да се охраняват затворените с верига врати. Притежаваше смелостта на сестра си, обаче без характерната за нея свирепост.

— Все още не знаем дали могат да влязат през някой подземен тунел в криптата и да се качат зад гърба на Педар.