Нелсън Демил - Катедралата

Сержантът извади пистолет. Друг полицай дойде зад него и направи същото.

Фенианите, без да им обръщат внимание, събраха двата края на веригата и заключиха катинара. Единият от тях ги погледна, усмихна се и вдигна ръка за поздрав:

— Съжалявам, момчета, ще се наложи да заобиколите. Двамата фениани изчезнаха нагоре по стъпалата.

Единият, Педар Фицджералд, седна близо до вратата на криптата, откъдето можеше да наблюдава вратите.

Другият, Иймън Феръл, заобиколи да влезе в олтара и кимна на Флин.

Едва сега Флин се обърна към Бакстър:

— Сър Харолд Бакстър?

— Точно така.

Флин впери поглед в него:

— С най-голямо удоволствие бих ви убил.

Бакстър отговори, без да набляга на думите:

— Типове като вас биха изпитали удоволствие да убият всекиго.

Флин се обърна и огледа катедралата:

— Ваше високопреосвещенство — той се поклони и не стана ясно дали се подиграва или говори сериозно: — Казвам се Фин Макмейл, водач на новата фенианска армия. Този храм сега е мой. Той е моя Бруидеански дом. Познат ли ви е този термин? Моето свято убежище.

Кардиналът сякаш не го чу. Рязко попита:

— Има ли пожар в катедралата?

— Това зависи до голяма степен от събитията в следващите няколко минути.

Кардиналът впери строг поглед в него. Никой от двамата не се огъна. Най-сетне кардиналът каза:

— Излезте оттук. Напуснете, докато това все още е възможно.

— Не мога. И не искам да го направя.

Той вдигна очи към балкона на хора над централния вход, където с пушка в ръка, облечен като войник от колониалната армия, стоеше изправен Джак Лиъри. Погледът му се снижи до вратите. В преддверието все още се тълпяха хора, шум и светлина проникваха отвън. Той се обърна към отец Мърфи, който бе застанал до него.

— Отче, вие можете да си тръгнете. Тичайте по пътеката, преди да са затворили вратата.

Преднамерено бавно отец Мърфи отиде и застана до кардинала:

— Ще си тръгнем двамата.

— Сега като размислих, реших, че може да ни потрябвате по-късно. — Флин отново се обърна към Морийн и отиде до нея. Тихо изрече: — Знаеше, че ще се случи, нали? Дори преди да получиш цветята.

— Знаех.

— Хубаво. Все още се познаваме добре, нали? Общувахме въпреки времето и разстоянията, нали, Морийн?

Тя кимна.

Млада жена, облечена като монахиня, застана до парапета на олтара. В ръцете си държеше голям пистолет. Старец с брада, който до този момент очевидно беше дрямал на първата скамейка, се надигна, протегна се и застана зад нея. Всички гледаха как двамата се изкачиха по стъпалата към светилището на олтара. Старецът кимна на пленниците и заговори с ясен жив глас:

— Ваше високопреосвещенство, отец Мърфи, госпожице Малоун и сър Харолд. Аз съм Джон Хики и нося фантастичния псевдоним Дърмът, в съответствие с езическия мотив, предложен от нашия водач Фин Макмейл. — Той направи превзет поклон пред Флин. — Аз съм поет, учен, воин и патриот, каквито са били първите фениани. Може би сте чували за мен. — Той се огледа и по очите на четиримата пленници разбра, че знаят кой е. — Не, не съм умрял, както можете да се уверите. Но бих се обзаложил, че до следващото утро ще съм мъртъв. Мъртъв сред развалините на тази задушаваща катедрала. Тя ще бъде великолепна погребална клада, подобаваща на човек от моя ранг. О, недейте да сте толкова мрачен, Ваше високопреосвещенство. Има изход, ако всички от нас проявят благоразумие. — Той се обърна към младата жена до него: — Мога ли да ви представя нашата Грения, или, понеже тя предпочита истинското си име, Мегън Фицджералд.

Мегън Фицджералд не каза нищо, обаче огледа едно по едно лицата на заложниците. Очите й се спряха за по-дълго на Морийн и я обходиха от глава до пети. Морийн отвърна на погледа на младата жена. Знаеше, че ще има и жена. С Флин винаги беше така. Беше от този тип мъже, които се нуждаеха жена да стои до тях и да ги гледа. Това подсилваше смелостта му така, както алкохолът го правеше с други мъже. Морийн попиваше с очи чертите на лицето й: високи скули, лунички, уста, която изглежда бе вечно застинала в присмех, очи, които биха могли да са прелестни, ако тя не беше това, което е. Прекалено е млада и едва ли ще има възможност да остарее в компанията на Брайън Флин. В нея Морийн видя себе си преди десет години.

Мегън Фицджералд отиде до нея, небрежно размахала пистолета в лявата си ръка, и доближи устата си до ухото й:

— Нали знаеш, че ми трябва само повод да те убия?

— Надявам се да намеря кураж да ти го дам. Тогава ще видим дали твоят ще бъде достатъчен.