Нелсън Демил - Катедралата

Хики отново разгледа плановете:

— По-късно ще вземем ключовете за цялата сграда. Тогава ще можем да огледаме навсякъде. Трябва ни време, Брайън, за да стегнем защитата си. По дяволите! Защо тези планове не са по-подробни? Да я вземат мътните тая църква! Прилича на мраморно сито с повече дупки в него, отколкото празнотите в историята за възкресението на Христа.

— Надявам се полицията да не открие архитекта.

— Трябваше да го отвлечем снощи заедно с Тери О’Нийл — каза Хики.

— Прекалено очевидно е. Това щеше да насочи насам разузнаването.

— Тогава трябваше да го ликвидираш и да го направиш да изглежда случайно.

Флин поклати глава:

— Човек все пак трябва да сложи някъде границата, не смяташ ли?

— Ти не си никакъв революционер. Чудя се как въобще си стигнал дотук.

— Стигнах по-далече от много други. И сега съм тук.

Майор Бартолъмю Мартин свали бинокъла и въздъхна дълбоко:

— Е, успяха да го направят… Очевидно без смъртни случаи, освен онзи великолепен кон. — Той затвори прозореца, за да спре навлизането на студен вятър и лапавица. — Едва не убиха Бърк, обаче.

Крюгер само сви рамене. Няма смисъл човек да се задълбочава толкова. Майор Мартин облече палтото си:

— Сър Харолд беше добър човек. Отличен партньор за бридж. Все пак Флин не спази обещанието си, както виждаш. Сега ще трябва да очистят бедния Хари в момента, когато нещата започнат да не вървят по плановете им.

Крюгер погледна през прозореца:

— А аз мисля, че ти си планирал да отвлекат Бакстър.

Майор Мартин се запъти към вратата:

— Не съм планирал нищо, Крюгер. Само осигурих благоприятната възможност и необходимата сума. По-голямата част от изпълнението е също толкова голяма изненада за мен, колкото за тебе и за полицията. — Мартин погледна часовника си: — От посолството ще започнат да ме търсят. Твоите хора също ще се чудят къде си. Не забравяй, Крюгер, най-важното условие да се лъже успешно е лъжецът да има отлична памет. Не забравяй нещата, които не би трябвало да знаеш, и помни тези, които трябва да знаеш. Той сложи ръкавиците си и излезе.

Мегън Фицджералд махна на тримата мъже и двете жени с нея и бързо се отправи към предната част на катедралата. Петимата я последваха, натоварени с куфари, ракетомети и пушки. Влязоха във вестибюла под северната кула, качиха се в малкия асансьор и стигнаха до репетиционната зала на хора в кулата. Мегън се появи на балкона.

Джак Лиъри стоеше в края му на известно разстояние от Флин и Хики. Беше зает с определянето на огневите точки. Мегън попита рязко:

— Наясно ли си какво трябва да правиш, Лиъри?

Снайперистът се обърна и я изгледа.

На свой ред Мегън впери поглед в очите му. Меки очи, помисли си. Но тя знаеше колко твърди ставаха, когато вдигаше пушката към рамото си. Очи, които виждаха нещата не в плавни движения, а в серия от застинали картини, подобно на обектива на фотоапарат. Беше го виждала в действие безброй пъти. Отлична координация между очите и ръцете. „Памет на мускулите“, така го бе нарекъл той в един разговор с нея. Памет на мускулите — една стъпка преди инстинкта, сякаш в този процес мозъкът въобще не вземаше участие. Тук действаха само оптичните и двигателните нерви, които прескачаха мозъка, контролирани от примитивен сноп влакна, присъщи само на по-нисшите форми на живот. Останалите стояха настрана от Лиъри, обаче тя бе като омагьосана от него.

— Кажи ми, Лиъри. Знаеш ли какво се очаква от теб?

Той кимна почти недоловимо. Очите му преценяващо гледаха младата жена.

Мегън мина покрай парапета и застана близо до Флин и Хики. Постави един полеви телефон на перваза и погледна другия телефон за градска връзка на органа.

— Обади се на полицията.

Без да вдигне глава от плановете, Флин отговори:

— Те ще ни се обадят.

Хики й каза:

— Бих те посъветвал да не дразниш господин Лиъри.

Той изглежда неспособен да води шеговит разговор и най-вероятно ще те застреля, ако не може да измисли какво да каже.

Мегън хвърли поглед назад към Лиъри, после отвърна на Хики:

— Ние с него се разбираме.

Хики се усмихна:

— Да, забелязах някакво безмълвно общуване между вас. Но какво друго можеш да очакваш от човек, чийто речник се състои от четиринайсет думи и осем от тях са свързани с пушки?

Мегън се врътна и се върна до входа на репетиционната зала, където я очакваха останалите. Поведе ги по спираловидната метална стълба. Един етаж нагоре тя откри врата. Отвори я с ритник и махна на Аби Боулънд.