Нелсън Демил - Катедралата

— Не забравяй, Мълинс. Трябва да докладваш за всичко необичайно. Дръж очите си отворени за хеликоптери. Никаква стрелба без заповед.

Мълинс погледна към центъра „Рокфелер“. На прозорците срещу него се бяха струпали хора. На по-ниските покриви имаше някои, които сочеха разбитите вентилационни отвори. Мощен полицейски прожектор светна на улицата и белият му лъч описа кръг. Спря се върху отвора, зад който беше застанал Мълинс. Той се дръпна назад и затвори очи.

— Ще ми се да угася онова нещо. Мегън кимна:

— Можеш да оправиш тази работа.

Мълинс се надвеси през отвора и погледна през оптичния прибор на пушката. Видя движещи се фигури в периферията на прожектора. Затаи дъх, прицели се добре и натисна спусъка. Ехото от изстрела експлодира в камбанарията и Мълинс видя червения трасиращ куршум да описва дъга надолу към кръстовището. Лъчът на прожектора промени цвета си от бял на червен и после внезапно угасна. В стаята се чу кухо пропукване, последвано от викове. Мълинс се прикри зад каменната стена и издуха носа си в кърпичка:

— Много е студено тук.

Дивейн седна на пода и завъртя ръчката на полевия телефон.

— Ало, вие на тавана, обаждаме се от камбанарията, чувате ли ме?

Гласът на Джийн Кеърни долетя ясно в слушалката:

— Чувам те, камбанария. Какъв беше този шум?

Дивейн отговори:

— Мълинс угаси един прожектор. Няма проблем. Роджър, остани в режим на готовност за проверка на връзката с балкона. Ало, балкона, чувате ли камбанарията и тавана?

Гласът на Джон Хики долетя по линията:

— Чувам ви и двамата. Връзката е установена. Кой, по дяволите, ви позволи да стреляте по прожектора?

Мегън изтръгна слушалката от ръцете на Дивейн. — Аз.

В гласа на Хики се долови остър сарказъм и раздразнение:

— О, Мегън! Това беше риторичен въпрос, моето момиче. Знаех отговора му. Опичай си акъла тази нощ!

Мегън пусна слушалката на пода и погледна Дивейн:

— Слез на балкона и прекарай кабел до южната кула. После развий вентилационните отвори и заеми там поста си.

Дивейн вдигна макарата с телефонния кабел и брадвата и слезе от камбанарията.

Мегън обходи един по един всички отвори. Стените на катедралата бяха окъпани в синя луминесцентна светлина от градинските прожектори. На север масивната петдесет и един етажна Олимпик Тауър отразяваше очертанията на катедралата в стъклените си стени. На фона на черното небе се виждаха осветените прозорци на „Уолдорф-Астория“, а на изток се издигаше другата кула на катедралата и скриваше част от изгледа към „Сакс“. Там имаше полицаи, които триеха с ръце раменете и бедрата си, за да се стоплят. На всички околни улици продължаваха да изтласкват човешките множества от пресечка до пресечка и опразненият район около катедралата непрекъснато увеличаваше размерите си.

Мегън се обърна назад към Мълинс, който духаше в шепите си. Младото му лице бе почервеняло от студ, а устните му бяха станали синкави. Тя тръгна към отвора на стълбището в средата на пода:

— Бъди нащрек!

Той я гледаше да изчезва надолу по стъпалата и внезапно се почувства самотен. Кучка! Не беше много по-възрастна от него, но движенията и гласът й бяха като на по-стара жена. Всичко в нея, освен лицето и тялото й, бе загубило младостта си.

Мълинс огледа самотния си наблюдателен пост, после отново надникна към Пето авеню. Разви едно знаме, омотано около кръста му, и го върза в краищата на вентилационния отвор. После го пусна да се развие и да падне отстрани покрай стената на кулата. То се развя от вятъра и запърха в стените от сив мрамор. Прожекторите в градините отдолу го осветиха красиво.

Репортерите и гражданите, които все още се намираха по улиците и покривите в района, нададоха възклицания. От няколко гърла се изтръгнаха насърчителни възгласи, други изръкопляскаха. Не липсваха и освирквания.

Мълинс послуша тази смес от реакции и се дръпна назад в кулата. Изтри студените ледени капки от лицето си. С учудване и страхопочитание мислеше за положението си — намираше се в камбанарията на катедралата „Свети Патрик“, с пушка в ръка! После си спомни за по-голямата си сестра Пег, вдовица с три деца. Сега тя се разхождаше в затворническия двор в Арма. Спомни си и нощта, в която нейният съпруг Бари Колинс бе убит, докато участваше в опита да отвлекат сестрата на Морийн Малоун от затворническата камионетка, в която се предполагаше, че се намира. Припомни си и тяхната майка, която се грижеше за децата на Пег дни наред, докато тя изчезваше нанякъде с грубовати мъже в тъмни палта. Мълинс си спомни нощта, когато излезе на улиците в Белфаст, за да открие Брайън Флин и неговите фениани, и как майка му беше плакала и изричала след него проклятия. Но най-силно от всичко помнеше бомбите и престрелките, разтърсвали нощите над Белфаст от най-ранните му детски години. Връщайки се назад, не виждаше друг път, който не би го довел дотук, или друго подобно място.