Нелсън Демил - Катедралата

— Ами ако някой от нас е мъртъв?

Тогава другите двама, Галахър и Феръл, ще си разделят сектора на убития.

— Ами ако всички сме мъртви?

— Тогава няма да има значение, нали, Джордж? Освен това винаги може да се разчита на Лиъри. Лиъри е безсмъртен, нали знаеш?

— Чувал съм — той вдигна гайдата към устата си.

— Можеш ли да свириш „Върни се в Ирландия“? Той кимна, докато надуваше.

— Тогава изсвири ни я, Джордж.

Той си пое дълбоко въздух:

— Както се казва, Мегън, не си платила на гайдаря, значи не можеш да поръчваш музиката. Ще изсвиря „Пътуващият музикант“ и съм сигурен, че ще ти хареса. Хайде сега, остави ме сам.

Мегън го погледна, врътна се рязко и излезе през вратичката, която водеше надолу към спираловидното стълбище.

Съливан приключи с надуването на гайдата, изсвири няколко ноти към стената отзад и направи необходимата настройка. После се подпря с корем на каменния парапет и засвири. Завладяващата мелодия достигна до всеки ъгъл на катедралата и отекна в камъка. Недобра акустика за орган или хор, помисли Съливан, но великолепна за гайда. Звучеше като старите келтски бойни песни, ехтящи през скалистите долини на Антрим. Гайдите са били измислени, за да отекват в камъка, каза си той. Сега, когато бе чул своята гайда тук, можеше да препоръча използването й вместо орган в Ирландия. Никога не беше звучала толкова красиво.

Видя как Аби Боулънд се надвеси над парапета отсреща, за да го гледа, и свири за нея. После се обърна на изток и свири за съпругата си в затвора Арма. Накрая се обърна към стената зад гърба си и тихичко засвири за себе си.

Брайън Флин послуша Съливан известно време.

— Момчето не свири лошо.

Хики извади дървената си лула и започна да я пълни.

— Напомня ми за шотландските и ирландските полкове през Първата световна. Влизаха в битка под звуците на гайди. Картечниците стреляха по тях. Те обаче никога не объркваха мелодията, това повдигаше силно духа — той се наведе над плановете. — Започвам да мисля, че този, който е проектирал това място, е измислил и гробницата на Тутанкамон.

— Същият начин на мислене. Същите трикове с камъка. В нашият случай човекът се нарича Ренуик. Има негов портрет на един от онези рисувани прозорци ей там. Изглежда лукав.

— Дори Бог изглежда лукав върху рисувано стъкло, Брайън.

Флин направи справка с плановете.

— Виж, има шест огромни носещи колони, всъщност са кули. Всички имат врати или от външната, или от вътрешната страна на катедралата. И спираловидни стълбища, от които се излиза в галериите. Всички, освен тази, която минава през галерията, където е Феръл. Тя няма врати нито на скицата, нито в действителност.

— А той как се е качил там?

— От съседната кула, която има външна врата — Флин вдигна поглед към Иймън Феръл. — Казах му да търси самостоятелен път към тази кула, но той не откри.

— Аха, и сигурно няма да открие. Сигурно точно там изгарят еретиците. Или крият златото.

— Ти може и да се шегуваш, но това ме притеснява. Дори един църковен архитект не би пропилял време и пари за построяването на кула от мазето до тавана, без да я използва за нещо. Сигурен съм, че там има стълбище. Също и входове. Ще трябва да ги открием.

— Може и да ги открием съвсем неочаквано — каза Хики.

— Наистина може да стане така.

— Но малко по-късно. Май ще трябва да се обадя на духа на Ренуик за помощ.

— Аз ще се задоволя със сегашния архитект Стилуей — Флин почука с пръст по плановете. — Мисля, че тук има повече кухи пространства от онези, за които е знаел Ренуик. Тунелите, направени от зидари и работници, не са необичайни за катедрала с този размер и архитектурен стил.

— Независимо от всичко, ти се справи отлично, Брайън. На полицията ще й трябва известно време, за да организира атака.

— Освен ако не се доберат до Стилуей и неговия екземпляр от плановете, преди нашите хора отвън да го намерят. — Той се обърна и погледна телефона, поставен на органа. — Защо полицията се бави толкова и не се обажда?

Хики вдигна слушалката:

— Работи. — Отново се върна до парапета: — Объркани са. Ти прекъсна командната им верига. Повече са ти сърдити за това, отколкото за завземането на катедралата.

— Аха. Прилича на голяма машина, която е излязла от строя. Но веднага щом я пуснат отново в действие, усърдно ще се захванат с нас. И като тръгне, няма как да я спрем отново.

Иймън Феръл, младеж на средна възраст и най-стар от фенианите, ако не се брои Хики, погледна надолу от високата шест нива североизточна тройна аркада. Видя как Флин и Хики излязоха от фоайето на кулата с камбанарията, Флин бе облечен в черно свещеническо расо, а Хики носеше сако от туид. Изглеждаха досущ като свещеник и архитект, които обсъждат предстоящ ремонт. Феръл отмести погледа си към четиримата заложници, които чакаха някакъв знак за бъдещата си съдба. Чувстваше състрадание към тях, но също така страдаше за единствения си син, Иймън Младши, който беше в Лонг Кеш. Вече втора седмица момчето правеше гладна стачка и нямаше да издържи дълго.