Нелсън Демил - Катедралата

— В момента, когато почувстваш, че си готова… Аз съм с теб.

Педар Фицджералд вдигна поглед към дясното стълбище, по което слизаше сестра му. Стана и прехвърли „Томсън“-а под мишница.

— Как вървят нещата, Мегън?

— Всичко е готово, остават само бомбите — тя погледна надолу през вратата към празната ризница. — Някакво движение?

— Не, всичко е спокойно — той се усмихна пресилено: — Може би не знаят, че сме тук.

Тя се усмихна в отговор:

— Разбира се, че знаят. Знаят, Педар.

Извади пистолета си и заслиза по стълбите, после провери веригата и катинара. Ослуша се, опитвайки се да долови някакъв шум от четирите странични коридора. Нещо помръдна, някой тихичко се изкашля. Обърна се и каза на брат си на висок глас:

— Момчета, когато стреляте, гледайте да уцелвате празното място между железните пръчки. Не повреждайте веригата и катинара. Тези автомати „Томсън“ много разсейват стрелбата.

Педар се засмя:

— Неведнъж сме се оправяли с тях. Ще успеем и сега.

Тя му намигна и отново се качи, като междувременно мушна пистолета в колана на джинсите си. Приближи се до него и леко докосна бузата му:

— Заложили сме всичко, което имаме, в тази игра, Педар. Томи е с доживотна. Нас може да ни убият, или да ни напъхат в някой американски затвор за цял живот. Мама ще умре от притеснение. Ако тази работа свърши зле, никой от нас няма да види другите.

Педар Фицджералд почувства очите му да се изпълват със сълзи, но успя да ги преглътне. Когато възвърна способността си да говори, заяви бодро:

— Поверили сме всичко на Брайън, Мегън. Имаш ли… имаш ли му доверие? Ще може ли да се справи?

Мегън погледна брат си в очите:

— Ако не успее, и ние разберем, че не може да го направи, тогава… Аз и ти ще вземем нещата в свои ръце. Семейството стои над всичко.

Тя се обърна и се качи в светилището, заобиколи олтара и видя Морийн да седи на една скамейка. Очите им се срещнаха и никоя от тях не отмести погледа си.

Флин, който гледаше от покритата вътрешна галерия, извика:

— Мегън, ела да се поразходиш с нас.

Мегън Фицджералд остави Морийн и се присъедини към Флин и Хики. Тримата тръгнаха по централната пътека.

— Има хора в коридорите, които извеждат в ризницата — съобщи тя.

без да спира, Флин кимна:

— Те няма да предприемат нищо, преди да са установили кои сме и какви са намеренията ни. Разполагаме с още малко време.

Когато стигнаха до предния вход, Флин прокара ръцете си по студения бронз на церемониалните двери.

— Великолепни са. Ще ми се да мога да взема една от тях. — Провери мините, после се обърна назад и направи широк жест, като да обхване катедралата: — Организирахме отлично позициите си за смъртоносен кръстосан огън от пет високо разположени гнезда. Стрелците имат за прикритие каменните парапети. Докато държим високите позиции, катедралата е под наш контрол. Но ако ги загубим и се наложи да водим бой долу, ще ни бъде много трудно.

Хики отново запали лулата си:

— Важното е да не се налага да се бием в книжарницата.

Мегън го изгледа ядосано:

— Надявам се да запазиш чувството си за хумор, когато куршумите запищят покрай главата ти.

Той издуха дима в лицето й:

— Моето момиче, по мен са стреляли повече пъти, отколкото ти е идвал месечният цикъл.

Флин ги прекъсна:

— Ако си командир на полицаите, Джон, какво би направил?

Хики размисли малко, после рече:

— Бих направил това, което направи британската армия в центъра на Дъблин през 1916-а. Ще извикам артилерийска част и ще изравня това проклето място със земята. После ще предложа условия за капитулация.

— Но това не е Дъблин, 1916-а — каза Флин. — Хората отвън ще трябва да действат по-сдържано.

— Ти го нарече сдържано. Аз бих казал хитро. В един момент, щом видят, че не могат да ни придумат, ще трябва да атакуват. Ще го направят без мощни оръжия. Повече тактика и по-малко барут… газ, хеликоптери, разтърсващи снаряди, които не разрушават постройки. В наши дни има голямо разнообразие. — Той се огледа. — Но може и да успеем да се задържим.

— Ще се задържим — обади се Мегън. Флин добави:

— По една случайност имаме противогази.

— Имаме ли? Изпипал си всичко от край до край, Брайън. Старата ИРА никога не тръгваше подготвена както трябва, за да успее да стисне Британския лъв за топките — той вдигна глава към галериите, после огледа празното пространство отдолу. — Лошото е обаче, че не си могъл да доведеш повече хора…

Флин го прекъсна: