Нелсън Демил - Катедралата

— Тези са добри момчета. Всеки от тях струва колкото двайсет от някогашните обесници.

— Така ли? И жените ли?

Мегън настръхна и понечи да отговори, Флин я изпревари:

— Няма проблеми с жените, старче. Научих това през всичките тези години. Те са внимателни и лоялни.

Хики кимна с глава към светилището, където седеше Морийн, после престорено бързо извърна поглед настрани:

— Предполагам, че повечето наистина са такива — седна на края на скамейката и се прозя. — Изтощителна работа. Мегън, момичето ми, надявам се разбираш, че това, което казах преди малко за жените, не се отнася за теб.

— Я да вървиш по дяволите! — Тя се обърна и се отдалечи.

Флин изпухтя силно раздразнен:

— Защо я провокираш?

Хики я гледаше да върви към олтара:

— Студена, много студена. Когато си с нея, сигурно е като да чукаш хладилник.

— Виж, Джон…

Телефонът върху органа в западната част на катедралата иззвъня силно и всички впериха очи в него.

Брайън Флин постави ръка на слушалката и погледна Хики:

— Бях започнал да мисля, че никой не се интересува какво става. Толкова истории съм чувал за безразличието на хората в Ню Йорк.

Хики се изсмя:

— Не мога да си представя по-голям кошмар за един ирландски революционер от това да бъде пренебрегнат. Вдигни телефона и ако се окаже, че е някой, който иска да продаде алуминиеви обшивки за жилището на енорийските свещеници, предлагам да се прибираме у дома.

Флин пое дълбоко въздух и вдигна слушалката:

— Макмейл на телефона.

Последва кратко мълчание, после мъжки глас попита.

— Кой?

— Аз съм Фин Макмейл, водач на фенианите. Кой се обажда?

Мъжът отсреща се поколеба за миг, после отново чуха гласа му:

— Тук е сержант Тесик от полицията. Отдел за тактическо наблюдение. Обаждам се от жилището на енорийските свещеници. Какво, по дяволите, става там?

— В момента, почти нищо.

— Защо са заключени вратите?

— Защото към всяка от тях има прикрепена мина. Всъщност, това е заради вашата безопасност.

— Защо?…

— Чуйте, сержант Тесик, и ме слушайте много внимателно! Тук сме задържали четирима заложници — отец Тимъти Мърфи, Морийн Малоун, сър Харолд Бакстър и самия кардинал. Ако полицията се опита да влезе насила, мините ще избухнат, а ако продължат да влизат, ще застреляме заложниците и ще подпалим катедралата. Разбрахте ли?

— Исусе Христе!

— Бързо предай това съобщение на началниците си и намери някой висш офицер да се обади тук. И без бавене, сержант Тесик!

— Да… добре… Слушайте, тук всичко е доста объркано, затова трябва да имате малко търпение. Веднага щом се оправим с онази каша отвън, ще осигурим присъствието на висш полицейски служител. Така става ли?

— Само не се бавете. И без глупости, защото тук ще има много трупове, за които ще трябва да отговаряте. Никакви хеликоптери в района. Никакви бронирани коли по улиците. Сложил съм постове по кулите с противотанкови ракети и пушки с оптически мерници. Точно в този момент в главата на кардинала има опрян пистолет.

— Добре, добре. Само спокойно… Недейте…

Флин затвори и се обърна към Хики и Мегън, която се беше присъединила към тях.

— Сержант от отдела за тактическо наблюдение, духовен брат на Гестапо и другите подобни служби. Не ми допадна тонът му.

Хики кимна:

— Това е защото се мислят за голямата работа. Притежават силно чувство за превъзходство. — Той се усмихна: — Но то ги прави по-лесни мишени.

Флин изви очи към вратите:

— Предизвикахме малко по-голям хаос, отколкото беше нужно. Надявам се да възстановят донякъде командната си верига, преди някои буйни глави да започнат да действат. Следващите няколко минути ще бъдат критични.

Мегън се обърна към Хики:

— Искаш ли Съливан да ти помага при поставянето на бомбите?

— Мегън, сладурче, искам ти да ми помагаш. Изтичай и вземи каквото е необходимо. — Изчака я да се отдалечи и се обърна към Флин: — Трябва още сега да вземем решение за заложниците, кой кого ще убие.

Флин погледна кардинала. Седнал изправен на трона си, той от глава до пети изглеждаше като истински принц на църквата. Съзнаваше, че това, което вижда, не беше суета или превземка, а продукт на две хиляди години история, церемониал и обучение. Кардиналът не само щеше да бъде труден заложник, но и мъж, когото мъчно можеш да превърнеш в труп. Отвърна на Хики:

— Само много твърд човек може да пусне куршум в неговата глава.

Очите на Хики, в които обикновено проблясваше някаква палавост, се стесниха и станаха злобни: