Нелсън Демил - Катедралата

— Използвам правото, което се нарича лична инициатива, лейтенант. Смятам, че преди тези копелета да са се окопали…

— На кого се обади? Кой ти е дал заповеди?

— Аз си ги давам.

— Много лошо.

Тесик продължи, без да показва притеснение:

— Никъде не мога да открия свободна линия.

— Опита ли на „Пълийс Плаца“?

— Казах ти, не мога да се свържа. Това е революция, по дяволите! Разбираш ли? — Той млъкна, после продължи: — Работи само вътрешният телефон за връзка с катедралата… Говорих с някакъв…

Бърк се приближи до писалището:

— С кого говори?

— С някакъв тип, Фин, или не знам точно как. Името му е написано на вратите на катедралата.

— Какво каза?

— Нищо — той помисли за момент. — Каза, че държи четирима заложници.

— Кои са?

— Кардиналът…

— По дяволите!

— Да. И някакъв свещеник също, Мърфи. И някаква жена, не мога да си спомня името й, дето говореше за мирни преговори. Името й беше във вестниците. Още някаква важна кралска клечка от Англия, Бейкър.

— Исусе Христе! Какво казаха още, Тесик? Мисли.

Тесик изглеждаше, сякаш наистина мисли.

— Чакай да видя… каза, че щял да ги убие, те винаги правят така. Нали така? И щели да изгорят катедралата… Как се пали катедрала?

— С кибрит.

— Не е възможно. Камъкът не гори. Както и да е. Обаче, казват, че вратите са минирани. Мамка им, имам трийсет и пет полицаи от тактическото подразделение и всички са готови да тръгнат. Още дузина са разположени в коридорите към ризницата. И имам тежка машина с двойни колела, от онези, дето прокопават канализационната система. Момчетата са готови да се качат и да разбият вратите. И…

— Забрави!

— Мамка му! Виж, колкото по-дълго чакаш, толкова по-добре се окопава противникът. Факт!

— Къде си научил този факт?

— В морската пехота. Виетнам.

— Аха. Слушай, Тесик! това е центърът на Манхатън, не провинция Фак Лак във Виетнам. Обсадена е огромна катедрала, пълна със съкровища на изкуството, Тесик. И има ЗАЛОЖНИЦИ! Обикновените хулигани не държат заложници, нали? Политиката на полицията е сдържаност, не кавалерийски атаки. Разбра ли?

— Сега е по-различно. Командната верига е прекъсната. Един път, близо до Куанг-Три, докато патрулирах…

— На кого му пука?

Тесик се наежи:

— Дай да ти видя легитимацията.

Бърк извади картата със значката, после я прибра.

— Виж, Тесик. Тези хора, които са обсадили катедралата, не представляват непосредствена заплаха за никого извън нея…

— Стреляха срещу полицейски прожектор. Закачиха знаме на кулата. Може да са червени, Бърк, революционери. Фениани… Какви, по дяволите, са тези фениани?

— Остави това на службите за бързо реагиране и преговарящия за освобождаване на заложниците. Става ли?

— Тръгвам, Бърк. Сега, преди да започнат да стрелят по града. Преди да застрелят заложниците… или да изгорят катедралата.

— Нали е от камък?

— Стой настрана, лейтенант. Аз съм човекът на мястото в момента и ще направя това, което трябва.

Бърк разкопча палтото си и пъхна палци в колана.

— Няма да стане.

Известно време и двамата мълчаха, после Тесик заяви:

— Тръгвам към вратата.

Бърк отговори:

— Опитай!

Кабинетът беше съвсем тих. Само часовникът на полицата над камината цъкаше.

И двамата се отдалечиха от писалището и си обърнаха гръб, защото всеки от тях осъзна, че неразумно бе притиснал другия до стената, а никой от двамата не знаеше какво трябва да направи по-нататък.

Отец Мърфи се обърна към Морийн и Бакстър, които седяха до него на скамейката:

— Искам да разговарям с Негово високопреосвещенство. Ще дойдете ли с мен?

Морийн поклати глава. Бакстър каза:

— След малко ще дойда.

Отец Мърфи прекоси мраморния вход. Коленичи пред трона и целуна епископския пръстен. После се изправи и заговори тихо на кардинала. Морийн ги погледа известно време и се обърна към Бакстър:

— Не мога да остана тук и минута повече.

Той я погледна внимателно. Видя очите й да мятат безумни погледи наоколо, тялото й отново се тресеше. Обгърна раменете й с ръка:

— Наистина трябва да се вземеш в ръце.

— О, върви по дяволите! Как можеш да ме разбереш? За мен това е като да седя в стая, пълна с оживели кошмари.

— Я да видя дали не мога да измоля нещо да пийнеш. Може би имат транквиланти…

— Не! Слушай, боя се от…

— Говори, ако това ти помага.

Морийн се опита да успокои треперещите си нозе.

— Има много неща, от които се страхувам… От него. Флин. Той може… Има силата… Не, не сила… Умение да те накара да направиш нещо, за което после да съжаляваш и да се чувстваш ужасно. Разбираш ли?