Нелсън Демил - Катедралата

— Ела с мен, Мегън — приближи към нея, наведе се над гърба й и взе двете й ръце в своите. — Хайде. Това беше.

Изправи я на крака и свали ръката с пистолета до бедрото й. Поведе я по стъпалата и двамата се отдалечиха по централната пътека.

Флин отиде до скамейките и погледна надолу:

— Колко галантно, Бакстър. Колко рицарско! И глупаво.

Харолд Бакстър се изправи, дръпна Морийн до себе си. Флин я погледна:

— Няма да се измъкнеш толкова лесно. Едва не уби сър Харолд.

Морийн не отговори. Бакстър притисна с носна кърпичка бузата й там, където я бяха одрали треските, Флин вдигна ръка и го блъсна настрана. Продължи да говори спокойно:

— И не си мисли, че Лиъри е лош стрелец. Ако беше стигнала до вратата, щеше да покоси и двата ти глезена. Това се отнася също за Негово високопреосвещенство и за добрия отец. Ако по някакво чудо някой се измъкне оттук, друг ще умре вместо него. — Огледа един по един: — Дали да не ви вържа всички заедно? Бих предпочел да не го правя. — Отново ги огледа студено: — Не напускайте светилището! Ясни ли са правилата? Добре. Седнете. — Флин мина зад олтара и се спусна по стъпалата до площадката пред криптата. Попита тихо Педар Фицджералд: — Има ли някакво раздвижване тук?

Фицджералд отговори също тихо:

— Вдигаха шум в коридорите, но сега се умълчаха. Има ли някой прострелян? Сестра ми добре ли е?

— Всички са добре. Не напускай този пост, независимо какво ще чуеш отгоре.

— Знам. Внимавай с Мегън, моля те!

— Всички внимаваме с нея, Педар.

Един полицай от подразделението за тактическо наблюдение се втурна в кабинета на монсеньор и нахлу задъхан във вътрешния офис:

— Сержант!

Тесик и Бърк едновременно вдигнаха поглед. Патрулът съобщи задъхано:

— Хората в коридорите са чули два изстрела вътре.

Тесик погледна Бърк:

— Това е. Сега вече ще влезем.

Той бързо го заобиколи и тръгна към вратата. Бърк го сграбчи за раменете и блъсна гърба му в камината. Тесик възвърна равновесието си и извика на патрула:

— Арестувай този тип!

Полицаят се поколеба и измъкна служебния си пистолет. Телефонът иззвъня.

Бърк се протегна към него, Тесик го дръпна настрани и вдигна слушалката:

— Сержант Тесик, полицейско управление на Ню Йорк.

Седнал на пейката пред долния орган, Флин започна:

— Обажда се Фин Макмейл.

Гласът на Тесик беше развълнуван:

— Какво става там при вас? За какво е цялата тази престрелка?

Флин запали цигара.

— Два изстрела не могат да се нарекат „престрелка“, сержант. Не е лошо да прекараш следващия си отпуск в Белфаст. Там майките стрелят по два пъти в детската стая, само за да събудят децата си.

— Какво…

— Няма прострелян — прекъсна го Флин. — Един автомат даде случаен изстрел — и рече внезапно: — Започваме да ставаме нетърпеливи, сержант.

— Само не се вълнувайте!

— Крайният срок за изпълнение на нашите условия е до изгрев, а изгревът няма да се забави, само защото вие се туткате и не можете да откриете началниците си.

Той затвори и дръпна от цигарата си. Мислеше за Морийн. Трябва да я върже за нейно добро и за доброто на всички тях. Но може би й дължеше правото на свободен избор и възможността да следва съдбата си без негова намеса. В някой момент, преди да е изгряло слънцето, те ще се освободят един от друг, или отново ще бъдат заедно, независимо по какъв начин.

Сержант Тесик остави слушалката и погледна Бърк. — Автомат дал случаен изстрел. Така каза… Не знам. — Той изглеждаше малко поукротен. — Ти какво мислиш?

Бърк въздъхна дълбоко, после отиде до прозореца, който гледаше към катедралата, и дръпна пердетата. — Погледни нататък!

Сержант Тесик погледна обляната в светлина катедрала.

— Влизал ли си някога вътре, Тесик?

Той кимна:

— Бил съм при даване на причастие. На едно-две погребения.

— Аха. Е, помниш ли галериите, тоест балконите? А балкона за църковния хор? И повече от един акър скамейки. Това нещо вътре е смъртоносен капан, сержант, едно проклето стрелбище, в което твоите хора ще бъдат патиците. — Бърк пусна пердето да падне и се обърна към него. — Моите източници на информация ми донесоха, че онези хора имат автоматично оръжие и снайперистки пушки. Вероятно и противотанкови ракети. Ти с какво разполагаш, Тесик? С револвери? Върни се на поста си! Кажи на хората си да се изнасят бързо.

Тесик отиде до един бюфет, наля си чаша бренди, изпи го, стоя около минута, забил поглед в пространството. После погледна Бърк: