Нелсън Демил - Катедралата

— Ето нова емблема за вашата църква, Ваше високопреосвещенство. От доста време не сте измисляли нова. — Докато говореше той закопча и другата ръка към решетката. — Досега имаше Христос на кръста, Свети Петър, разпънат с главата надолу, Андрю, разпънат на кръст под формата на буквата „X“, а сега ето те и теб, увиснал на вратата на ризницата в „Свети Патрик“. Господи, колко ефектно! Ще се продадат стотици икони.

Кардиналът обърна главата си към него:

— Църквата е надживяла хиляди подобни на теб — отговори безизразно. — И ще надживее и теб. И ще става по-силна, точно защото има такива като теб сред нас.

— Това факт ли е? — Хики сви ръката си в юмрук, но усети как Галахър застана зад него. Обърна се и поведе Галахър за ръката обратно до отворените врати на криптата. — Стой тук. Не говори с него и не го слушай.

Галахър впери очи надолу, където протегнатите ръце и червената роба на кардинала покриваха половината от металната решетка. Почувства как стомахът му се свива. Обърна очи към Хики, но не можа да издържи на погледа му. Извърна глава и кимна.

Хики пое по стъпалата от дясната страна на олтара и се приближи до Морийн и Бакстър. Те се изправиха. Той посочи двата противогаза на скамейката между тях.

— Сложете ги при първите признаци, че са пуснали газ. Ако има нещо, което не мога да понасям, то е да гледам жена, която повръща. Напомня ми за първото ми пътуване в Дъблин, пълно беше с пияни проститутки, които се криеха по уличните ъгли и повръщаха. Не мога да го забравя.

Морийн и Бакстър стояха мълчаливи. Хики продължи:

— Може да ви е интересно да научите, че планът за нападението ни бе продаден на твърде ниска цена, и няма за цел да спаси вас или катедралата.

Бакстър каза:

— Щом има за цел да ви унищожи, значи е хубав план.

Хики се обърна към него.

— Ти си отмъстително копеле. Обзалагам се, че си готов да разкъсаш гърлото на някой ирландски момък. Вече разбра как се прави и си развил вкус към подобни неща.

— Ти си най-злият извратен човек, когото съм срещал — Бакстър едва се владееше.

Хики му намигна.

— Не думай — той насочи вниманието си към Морийн: — Не се оставяй на Мегън или Лиъри да те убият, момиче. Скрий се между тези скамейки и стой неподвижна в тъмното. Съвсем неподвижна. Ето, връщам ти часовника, скъпа. Гледай го, докато куршумите свирят над главата ти. Не забравяй да го проверяваш и когато гледаш към тавана. В един миг между 6,03 и 6,04 ще чуеш шум. Подът ще се надигне под изящното ти дупе и колоните ще затреперят. От тъмното хей там, горе, ще видиш големи късове от тавана да падат към теб с въртене, като на забавен кадър, и да идват право в лицето ти. И не забравяй, момиче, последните ти мисли, докато таванът те премазва и умираш, трябва да бъдат за Брайън… или Хари, който и да е мъж ще свърши работа, предполагам.

Той се обърна и тръгна със смях към бронзовата плоча в пода. Наведе се и я повдигна. Морийн викна след него:

— Последната ми мисъл ще бъде молитва към Бог да се смили над душите ви… и твоята душа, Джон Хики, най-сетне да намери покой.

Хики й изпрати въздушна целувка и се спусна по стълбата, като затвори капака зад себе си.

Морийн облегна гръб на скамейката. Бакстър остана неподвижен за малко, после отиде до нея. Тя вдигна поглед към него и протегна ръка. Той я взе и седна много близо до нея, така че телата им се докоснаха. Огледа трепкащите сенки наоколо.

— Опитвах да си представя как ще свърши всичко, но…

— Никога нищо не става според очакванията ни… аз никога не съм очаквала ти да си тук…

Той я стисна по-силно.

— Страхувам се.

— Аз също — помисли малко и се усмихна. — Но ние го направихме, нали? Не отстъпихме и на инч.

Той отвърна с усмивка:

— Наистина не отстъпихме.

Флин се взря в тъмнината отдясно и видя с изненада празния трон. После надникна през ажурната дървена преграда към платформата на органа до светилището. На конзолата над клавиатурата стоеше запалена свещ и за миг му се стори, че Джон Хики седи пред нея. Премигна и от гърлото му неволно се надигна звук. Пред органа, с ръце върху клавишите, седеше Педар Фицджералд. Тялото му беше изправено, но леко килнато назад. Лицето му бе обърнато към тавана, сякаш всеки миг щеше да запее, Флин успя да различи тръбата, която стърчеше от устата му, мъртвешки бледата кожа и очите, които изглеждаха живи от пламъчето на свещта, трепкащо в тях.

— Хики… — каза тихо на себе си. — Ти, мръсен, долен, извратен… — вдигна очи към балкона, но не успя да види Мегън и се концентрира отново върху предните врати.