Нелсън Демил - Катедралата

— Слушам.

Той подаде слушалката на свързочника зад него, който попита:

— Как така не сме репетирали досега подобно нещо?

Взводният командир отвърна:

— Мисля, че досега не е възниквала такава ситуация.

В 5,35 в офиса на десетия етаж в център „Рокфелер“ взводният командир на снайперистите вдигна звънящия полеви телефон. Чу се гласът на Джо Белини, приглушен, но без капчица колебание. Той подаде кодовите думи:

— Биковете бягат. След шейсет секунди.

Командирът на снайперистите затвори, пое дълбоко въздух и натисна бутона на интеркома.

Четиринайсет снайперисти бързо се придвижиха до седем прозореца, които гледаха към разбитите вентилационни отвори на кулите от другата страна на Пето и се свиха под тях. Интеркомът отново иззвъня, снайперистите се изправиха и отвориха прозорците, после опряха пушките си върху студените каменни первази. Взводният командир, който гледаше напрегнато дългата стрелка на часовника си, даде последния кратък сигнал.

Четиринайсетте пушки със заглушители изпукаха и металическият звук от плъзгащи се затвори изпълни офисите, последван от свистене. После се чу вторият залп, който беше разсеян, тъй като оръжията се отклониха от целта. Върху плюшените килими тихо се посипаха празни гилзи.

Брайън Флин погледна телевизора, поставен на пода в амвона. Екранът показваше снимки в едър план на кулата с камбанарията и обляната в синьо фигура на Мълинс, който гледаше през разбитите отвори. Мълинс вдигна чаша към устните си. Сцената се смени с приближаващия се образ на Дивейн с отегчено изражение на лицето. Звукът бе намален, но Флин чуваше непрестанното бърборене на репортера. След малко репортерът съобщи колко е часът. Всичко изглеждаше съвсем обичайно, докато камерата се върна обратно и Флин видя светлина от кръглия прозорец, който трябваше да е тъмен. Разбра, че гледа видеозапис от по-ранните часове на нощта, Флин посегна към полевия телефон.

Десетина човека в околните сгради наблюдаваха катедралата с бинокли. Един от тях забеляза движение горе на комина. Втори видя как на десетия етаж в център „Рокфелер“ се отвориха едновременно цяла редица прозорци.

Стробоскопи започнаха да изпращат мигащите си лъчи към кулите на катедралата.

Рори Дивейн клечеше свит зад каменната стена между два отвора и духаше в измръзналите си шепи. Държеше пушката в свивките на ръцете си. Светлината от стробоскопите блесна в очите му и той видя редица от цеви в сградата от другата страна на Пето. Посегна бързо към полевия телефон и той иззвъня в същото време, но преди да успее да го вдигне, към лицето му полетяха парчета от изкъртен камък. Тъмната стая на кулата се изпълни с остри свистящи звуци от куршуми и закънтя от металическото тракане на разкъсващите се медни капаци.

Един куршум се удари в бронираната жилетка на Дивейн и го запрати назад. Почувства втори куршум да минава през гърлото му, но не усети как третият, който беше рикоширал, се забива в челото му и пръска черепа.

Доналд Мълинс стоеше до източната стена на камбанарията, вперил поглед от другата страна на Ийст Ривър. Опитваше се да види първата предутринна светлина над Лонг Айлънд. Почти бе убедил себе си, че няма да има нападение, когато телефонът иззвъня.

Помисли си, че Флин ще му съобщи, че фенианите са спечелили.

Светлина от стробоскоп проблесна от един прозорец в „Уолдорф-Астория“ и сърцето му пропусна един удар. Чу една от камбаните зад него да иззвънява остро и се завъртя бързо към нея. Пламъци от цеви в бърза последователност, подобни на конфети, минаха по ширината на сградата от другата страна на Пето. Нови светлини проблясваха в далечината, но умът му не регистрира тези сигнали, които беше чакал цяла вечер. Дъжд от куршуми се блъсна в жилетката му, остави го без дъх и повдигна краката му от пода.

Мълинс успя да стъпи отново и се метна към полевия телефон, който продължаваше да звъни. Един куршум пръсна лакътя му, а друг мина през ръката. Пушката му падна на пода и всичко потъна в мрак. Трети куршум се заби зад ухото му и отнесе голяма част от черепа му. Мълинс се протегна ослепял от болка и се вкопчи във въжетата на камбаните, които висяха през дупката в пода. Усети как се плъзга по люлеещите се въжета.

Отец Мърфи се беше сгушил до студената метална стълба в кулата, почти изгубил съзнание от умора. Слаб звън на камбаната отгоре го накара да вдигне глава и той видя падащия към него Мълинс. Инстинктивно се протегна да го хване, докато минаваше през отвора на площадката.