Нелсън Демил - Катедралата

Зад него се приближи Бърк и Белини прошепна в ухото му:

— Не върви чак толкова зле.

Полевият телефон изпука и той сложи слушалката до ухото си. Командирът на трети взвод докладва:

— Заехме позиция. Един фенианин в комина, убит по време на действие.

Намеси се втори глас и Белини чу развълнуваните викове на командира на втори взвод.

— Таванът гори! Опитваме се да спрем огъня! Трима от хората ми пострадаха. Един фенианин убит. Един продължава да стреля. Пожарните хеликоптери са готови да се намесят, но те няма да дойдат, докато не разчистим тук. Може да се наложи да изоставим тавана.

Белини вдигна глава към сводестия таван. Постави шепи около микрофона и зашепна бързо:

— Стойте там и се оправете с проклетия огън. Убийте мръсния фенианин и докарайте пожарните хеликоптери. Пикайте върху този огън, плюйте отгоре му, но не го оставяйте. Разбра ли?

От другата страна гласът на взводния прозвуча по-спокойно.

— Разбрано, Роджър.

Белини затвори телефона и погледна Бърк.

— Таванът гори.

Бърк се взря нагоре в мрака. Някъде отгоре, четири нива по-високо, имаше светлина и топлина, ала тук беше тъмно и студено. Някъде отдолу имаше експлозив, който можеше да срине до земята цялото източно крило на катедралата. Той погледна часовника си:

— Бомбите ще изгасят огъня. Белини го погледна.

— Знаеш ли, имаш страхотно чувство за хумор.

Флин стоеше на амвона и усещаше нарастващо чувство за безпомощност. Всичко свършваше прекалено тихо, никакви удари, никакви викове или поне той не чуваше нищо. Ставаше все по-сигурен, че най-после бяха намерили Гордън Стилуей. Много поздрави от Бартолъмю Мартин. Нямаше да влязат през вратите и прозорците — Шрьодер беше излъгал, или го бяха използвали. В този момент копаеха като червеи в дървесина и всичко щеше да рухне, почти без да дадат изстрели. Погледна часовника си. 5,37. Надяваше се, че Хики е още жив там долу и очаква сапьорския взвод в тъмното. Помисли за момент и у него надделя увереността, че поне Хики щеше да изпълни мисията си.

Флин каза в микрофона:

— Превзеха кулите. Джордж, Иймън, Франк, Аби, Лиъри, Мегън, стойте нащрек! Възможно е да са открили друг път за влизане. Галахър, наблюдавай криптата зад себе си. Всички вие, не забравяйте подвижните плочи в пода. Наблюдавайте бронзовия капак в светилището. Поглеждайте към стаята за младоженци, архиепископската ризница, книжарницата и олтарите. Ослушвайте се през стените и таваните на галериите… — Нещо го накара да вдигне глава надясно към североизточната галерия. — Феръл? — Никой не отговори, Флин се взря в мрака отгоре. — Феръл! — Удари с юмрук по мраморната балюстрада. — По дяволите!

Завъртя полевия телефон и отново опита да се свърже с поста на тавана.

Белини изчака ехото от думите на Флин да отзвучи. Взводният командир до него предложи:

— Трябва да нападнем. Сега!

Белини отвърна хладнокръвно:

— Не. Трябва да изчакаме най-подходящия момент. Това е като да спиш с жена за първи път.

Телефонът изпука и Белини чу гласа на командира от тавана на отсрещната галерия:

— Капитане, виждаш ли някой друг в галерията под нас?

Белини отговори:

— Предполагам, че онзи Феръл е бил единственият.

Придвижете се в галерията — и каза на оператора: — Свържи ме с четвърти.

Командирът на четвърти отговори с глас, вибриращ, поради тясното пространство в канала, през който пълзеше.

— Тръгнахме късно, загубихме се в проводната мрежа. Мисля, че минахме през основите.

— Мислиш! Какво ти става, по дяволите!

— Съжалявам…

Белини изтри пулсиращите си слепоочия и овладя гласа си.

— Добре… добре… Ще компенсираме загубеното време като изместим вашия час за последно възможно изтегляне от 5,55 на шест часа. Справедливо е, нали?

Последва пауза, преди отсреща да прозвучи отговорът:

— Да.

— Добре. Сега вижте дали не можете да откриете прохода в подземието, за да изпратя сапьорите — той затвори и погледна Бърк. — Доволен ли си, че дойде?

— Напълно.

Флин завъртя полевия телефон.

— Таванът, обадете се!

Джийн Кеърни най-после се обади и Флин бързо съобщи:

— Превзели са кулите и скоро ще влязат през капандурите. Чувам хеликоптери. Няма нужда да чакате, Джийн. Запалете кладите и се изтеглете в кулата с камбанарията.

Джийн Кеърни отговори:

— Добре.

Стоеше подпряна до парапета на един мостик, хваната от двама полицаи. Един от тях беше опрял пистолет със заглушител до главата й. Тя извика в слушалката: