Нелсън Демил - Катедралата

Мълинс се отклони от зеещата дупка и се приземи на пода с болезнен крясък.

Тръгна залитайки из стаята, стиснал лицето си с ръце. Чувството му за равновесие беше изчезнало заедно с вътрешното му ухо, а между пръстите му течеше кръв. Втурна се с главата напред към източната стена на кулата и се хвърли през разбитото стъкло, прекатурвайки се през три нива до покрива на северозападната галерия.

Отец Мърфи се опита да осъзнае сюрреалистичната сцена, която бе минала през замрежения му поглед. Премигна няколко пъти и впери очи в разбития прозорец.

Аби Боулънд помисли, че е чула звук върху покрива на галерията зад нея и замръзна наострила слух.

На Лиъри се стори, че чува звън на камбана от кулата и се напрегна да чуе дали ще последва втори.

Флин викаше в слушалката на телефона:

— Южна кула, южна кула, отговори!

В комина двамата свързочници едновременно чуха гласа на Белини по телефона.

— Кулите разчистени. Тръгвайте. Командирът на втори взвод хвърли намотаното въже навън от комина и се изкатери отгоре в студения въздух. Бяха поели риска да оставят сините прожектори, осветяващи ниските части на стените на катедралата, за да не събудят подозрението на наблюдателите на фенианите, които се намираха в околните сгради и на тавана. Но сега командирът се почувства твърде видим, докато се спускаше отстрани покрай комина. Приземи се на тъмния покрив на североизточната галерия, последван от своите десет момчета. Те бързо минаха по долния покрив до тясна островърха куличка, която се издигаше между два големи прозореца на вътрешната покрита галерия. Откриха железните скоби в камъка, посочени им от Стилуей и се изкатериха на по-висок покрив, частично осветен от разсеяната светлина. Стигнали до покрива те легнаха в широкия улей за дъждовна вода там, където стената се срещаше с наклонената плоскост, покрита със сиви плочи. После запълзяха към най-близката капандура. Взводният командир не откъсваше очи от нея, докато се придвижваше натам. Видя нещо да се подава от отвора, нещо дълго и тясно, което приличаше на цев.

Взводният командир на трети щурмови гледаше, докато и последната тъмна фигура излезе от гърлото на комина и хвана с клещите резето на вратата. Промърмори нещо като молитва и го повдигна. После бавно го бутна, чудейки се дали няма да излети като сажди нагоре от комина.

Джийн Кеърни и Артър Нолти стояха до прозорците с капандури на противоположни страни на заострения покрив и оглеждаха небето за хеликоптери. Нолти, който се намираше на западната полегата половина, помисли, че чува звук отдолу. Погледна натам, но не видя нищо в тъмното. Чу звук отдясно и тутакси се обърна. Дълга редица от черни сенки, подобни на бръмбари, пълзяха към него през дъждовния улей. Не можеше да си представи как се бяха качили тук без хеликоптери или без да бъдат забелязани да се катерят по стените от наблюдателите в съседните сгради. Инстинктивно вдигна пушката си и взе на мушка първия от мъжете, само на двайсет фута от него.

Някой извика и всички застанаха на едно коляно. Нолти видя пушки, които се готвеха да стрелят и пусна единичен изстрел. Един от облечените в черно мъже се хвана с ръка за жилетката, изгуби равновесие и политна извън дъждовния улей. После падна върху покрива на галерията отдолу и се чу силно тупване в тишината на нощта.

Джийн Кеърни се обърна при звука от изстрела на Нолти.

— Артър! какво?…

Капандурата, където стоеше Нолти, се превърна във вихрушка от дървени отломки и той падна назад. Вдигна се бързо на крака, направи две крачки към Джийн Кеърни и с размахани ръце се прекатури през мостика, разбивайки се долу в гипсовата решетка.

Кеърни впери поглед в тялото му, а когато вдигна очи към капандурата, видя в отвора приведената фигура на мъж. Вдигна пушката си и стреля, но мъжът бързо изчезна встрани.

Кеърни изтича по мостика и се хвърли към дървените греди, откъдето докопа запалена газена лампа. Хвърли я нагоре, тя описа дъга и се разби в купчина цепеници. Претърколи се няколко фута по-нататък и посегна към полевия телефон. Който звънеше.

От отворените капандури в тавана наскачаха мъже, хукнаха по мостиците и стреляха напосоки със заглушители в полуосветените пространства. Куршумите се удряха в пода и наклонените греди около нея.

Кеърни стреля и шумът от нейното оръжие привлече десетина пламтящи цеви. Почувства остра болка в бедрото си и извика. Изпусна пушката. Мушна ръка под полата и притисна раната. Кръвта заблика през пръстите й. Другата й ръка опипваше пода и търсеше звънящия телефон.