Нелсън Демил - Катедралата

Бърк погледна часовника си.

— Поне няма да трае много дълго. В 6,03 ще свърши. Белини също погледна часовника си.

— Да, няма да има продължения. Само двеминутно предупреждение, после големият удар, стадионът се взривява и край на играта — засмя се отново и Бърк му хвърли поглед.

Катерачът стигна върха на шахтата. Завърза въжена найлонова стълба за носещата греда на скрипеца и я пусна да падне. Белини я улови преди да е ударила металния покрив на асансьора. Свързочникът хвърли нагоре една слушалка и Белини я закрепи на рамото на бронираната си жилетка.

— Е, Бърк… започва се. Веднъж качиш ли се на стълбата, не можеш да слезеш толкова лесно.

Бърк го последва и един по един десетината полицаи от взвода започнаха да се катерят зад тях.

Белини спря срещу дъбовата врата на архиепископската ризница и залепи ухото си за нея. Чу стъпки и замръзна. Внезапно ивицата светлина под вратата изчезна. Той почака още няколко секунди с пушка, насочена към вратата, и сърце, блъскащо в гърдите му. Стъпките се отдалечиха. Телефонът му изщрака и той тихичко отговори:

— Да.

Операторът съобщи:

— Нашите хора отвън съобщиха, че светлините вътре угасват, но има… нещо като запалени свещи… може би огньове, които осветяват прозорците.

Белини изруга. Тези огньове сигурно бяха бял фосфор. Копелета! Още от началото… още от самото начало… Той продължи нагоре по люлеещата се стълба.

На върха на шахтата катерачът беше седнал на гредата и бе насочил светлината още нагоре. Белини видя малък отвор там, където стената на шахтата свършваше на няколко фута от наклонения таван на галерията. Измърмори:

— Поне има за какво да се хвана.

Стъпи несигурно върху гредата, осем нива над подземието, протегна се и се вкопчи в ръба на дървената стена. Изтегли се нагоре и пъхна главата и раменете си в отвора. В ръка държеше пистолет със заглушител. Присви очи в мрака на тавана в очакване да стрелят в челото му. Почака малко, после включи фенерчето си и едновременно с това запъна ударника на пистолета. Не помръдваше нищо, освен туптящите му гърди, опрени в ръба на стената. Плъзна се надолу с главата до една греда пет фута по-ниско над гипсовите решетки, като уби силата на удара с протегнати ръце. После тихо се изправи.

Главата и раменете на Бърк се подадоха от отвора и той го издърпа. Един по един всички изскочиха в малката странична мансарда зад галерията.

Белини запълзя по гредите, мина предпазливо покрай ниския парапет и напипа малката вратичка, която му бе описал Стилуей. От другата страна на вратата беше Югоизточната галерия, а в нея със сигурност имаше един или повече стрелци. Долепи до вратата акустичен усилвател и се вслуша. Не чу стъпки, нито някакви признаци на живот в галерията, но някъде в катедралата някой свиреше на гайда „Изумителна благодат“. Промърмори на себе си:

— Задници.

Отдалечи се внимателно от стената и поведе взвода към ниското тясно пространство, където наклоненият покрив се срещаше с външната каменна стена.

Втори щурмови взвод се изкачи по скобите в широкия комин. Носеха пожарникарски брадвички, закрепени на гърбовете им. Минаха покрай желязната врата в тухлите и продължиха нагоре към отвора на покрива. Взводният командир прикрепи кафяво найлоново въже за най-горната скоба и стисна намотаната част в ръцете си. Студеният нощен въздух духаше в комина и издаваше дълбок, кух, свирещ звук. Мъжът извади перископ и огледа кулите, но фенианите не се виждаха от този ъгъл и той насочи окуляра към кръстовидния покрив. Видя срещу себе си две капандури. Капаците им бяха отворени.

— Мамка му!

Протегна се назад, взводният свързочник завъртя ръчката на полевия телефон, преметнат на гърдите му и подаде слушалката. Командирът докладва:

— Капитане, втори взвод зае позиция. Проклетите капаци са отворени и няма да е лесно да се мине по този покрив, ако стрелят по нас от капандурите.

Белини отговори едва чуто:

— Стойте там, докато извадим от строя хората на кулите. Тогава тръгнете.

Трети щурмови взвод се покатери през комина след втори, но спря изкачването си под желязната врата. Взводният командир зае позиция до вратата и насочи фенерче към резето. Бавно протегна големи клещи и предпазливо го докосна. После се отдръпна. Обади се на Белини по телефона:

— Капитане, трети зае позиция. Не мога да кажа дали има аларма или мина на вратата.

Белини отговори:

— Добре. Когато втори взвод излезе от комина, ще отворите вратата и ще разберете.