Нелсън Демил - Катедралата

Сведе очи и погледна отвисоко пламъците на стотиците свещи. Светлината сега му се стори обезпокояваща. Свещите, които горяха в своите сини и червени стъкленици, и белите отблясъци на фосфора, приличаха на серните огнени езици на ада. Светците върху олтарите, забеляза той, се движеха и кълчеха в неприличен танц. Блажените изражения на лицата им внезапно се бяха изпълнили с похот, която винаги бе вярвал, че се крие в тях.

Най-забележителната метаморфоза беше извършена върху прозорците, които сякаш бяха увиснали в черна празнота. От това като че ли се бяха удвоили и се издигаха до такива шеметни висоти, та на човек можеше да му се завие свят, когато погледне нагоре. На надвисналия балкон, над хилядите невидими месингови тръби на органа, се виждаше розетката на кръглия прозорец. Сега тя се бе превърнала в тъмносин водовъртеж, заплашващ да засмуче всичко от този безплътен свят на сенки и духове — който в крайна сметка беше само преддверие на ада — да засмуче всичко, окончателно и безвъзвратно, в самия ад.

Флин нагласи микрофона и заговори. Боеше се гласът му да не разпръсне магията на смъртта, както бе казала тя, защото той имаше друга цел.

— Дами и господа… братя и сестри… — погледна часовника си: 5,14. — Както знаете, моментът настъпи. Бъдете готови… не остава още много. — Пое бързо въздух и то се чу през високоговорителите. — Беше чест за мен да съм ваш водач… Искам да ви уверя, че отново ще се срещнем, ако не в Дъблин, то в едно царство на светлината, в една земя отвъд морето на запад, както и да се нарича тя… защото който и да е богът, който направлява съдбите ни и нашия край, той не може да отрече земните връзки помежду ни и предаността ни към нашия народ… — почувства гласът си да трепери. — Не се страхувайте!

Изключи микрофона. Всички очи се насочиха от него към вратите. Бяха приготвени пушки и ракети, противогазите висяха окачени на гърдите им там, където сърцата биеха диво.

Джон Хики дойде под амвона и хвърли ракета, пушка и противогаз на Флин. Викна с глас, в който нямаше и следа от страх.

— Брайън, май трябва да се сбогуваме, момчето ми. Беше удоволствие да работим заедно и вярвам, че ще се срещнем отново на място, където светлината е невероятна, да не говорим за горещината. Засмя се и се скри в полусенките на светилището.

Флин преметна пушката пред гърдите си, счупи печата на ракетата и разтегна цилиндрите. Прицели се по средата на централната пътека. Очите му се насълзиха и той загуби фокус. От фосфора е, помисли си, прозрачният пластмасов визьор се превръща в призма на светлината на свещите. От мъртвешки тихите пространства около него наизскачаха цветове, като фойерверки, гледани от голямо разстояние, или като призрачните битки, които бе водил в най-лошите си мълчаливи кошмари. Тук също не се чуваше нито звук, освен цъкането на часовника близо до ухото, нахлуването на кръвта в главата и глухия тътен в гърдите. Опита се да си представи човешки лица — хора, които беше познавал в миналото, родители, роднини, приятели и врагове — но никой от тези образи не се задържаше за повече от секунда. Вместо тях в съзнанието му постоянно проблясваше и взе надмощие една неочаквана сцена: подземието на абатство Уайтхорн, отец Донели, който не спираше да говори, Морийн, която наливаше чай и самият той, който разглеждаше пръстена. Всички говореха, но не чуваше гласовете, движенията бяха забавени, сякаш разполагаха с всичкото време на този свят. Досети се за скритото значение на този образ — разбра, че тази сцена представляваше последният момент, в който е бил донякъде щастлив и в мир със себе си.

Джон Хики се изправи пред трона на кардинала и се поклони.

— Ваше високопреосвещенство, изпитвам непреодолимото желание — започна той с делови тон, — да разрежа сбръчканото ви бяло гърло от ухо до ухо, после да отстъпя назад и да гледам как кръвта тече върху пурпурната ви роба и онова неприлично нещо, което виси на врата ви.

Неочаквано кардиналът се пресегна и докосна бузата на Хики. Хики бързо се отдръпна и издаде звук, подобен на изненадано квичене. После бързо скочи на стъпалото и дръпна кардинала от трона му. Започна да го бута грубо към стъпалата за ризницата.

Слязоха долу и Хики спря на площадката, където Галахър клечеше от вътрешната страна на криптата.

— Водя ти компания, Франк.

Хики повлече кардинала надолу по останалите стъпала и го тласна към вратите така, че той се озова с лице към ризницата. Вдигна дясната му ръка и я закопча с белезници към една от металните пръчки.