Нелсън Демил - Катедралата

— Джо, кога ще тръгваш?

Белини почувства разтуптяването на сърцето си при тези думи. След като свърши този ден, се надяваше никога повече да не го чуе.

— Джо?

— Да… Заслужаваше си да чакаме архитекта…

— Добре. Много добре. Кога ще нападнеш?

„Кога ще нападнеш“. Сърцето му заблъска още по-силно. В стомаха му се появи буца лед.

— Около 5,35, там някъде.

— Не можеш ли да го ускориш?

Белини нагло отвърна:

— Не!

— Знаеш, че има хора, които се опитват да спрат тази спасителна операция…

— Политиката не е моя работа.

В слушалката се чу гласът на Робърта Шпигел:

— Добре, забрави за проклетите политици. Бомбите, Белини…

— Наричай ме Джо.

— Оставяш на сапьорския взвод прекалено малко време, за да ги открият и обезвредят, капитане.

— Инспектор!

— Слушай, ти…

— Ти слушай, Шпигел! Защо не тръгнеш да душиш с проклетите кучета, за да им помогнеш да открият бомбите. Бренди, Сали и Рози. Той се обърна към Бърк и Лангли и се усмихна тържествуващо. Лангли се намръщи сякаш от болка. Белини продължи, преди тя да се е опомнила, пък и вече нямаше причина да спира:

— Нямат достатъчно кучета след последния път, когато орязахте бюджета и твоята помощ няма да им бъде излишна. И без това си вреш големия нос навсякъде.

Последва дълго мълчание, после се чу смехът на Шпигел.

— Е, добре, копеле, сега можеш да говориш каквото си искаш, но по-късно…

— Да, по-късно. Бих жертвал лявата си ръка за сигурно бъдеще. Начало на операцията 5,35. Не подлежи на обсъждане…

— Там ли е инспектор Лангли?

— Почакай малко — той покри с ръка микрофона. — Искаш ли да говориш с жената дракон?

Лангли почервеня и се поколеба преди да поеме слушалката от Белини, който тръгна към масата за пресконференции.

— Лангли слуша.

— Знаеш ли къде е Шрьодер? Неговият дубльор не може да го открие.

Лангли отговори:

— Той рухна.

— Рухна?

— Да, нали знаеш, падна, изгуби съзнание…

— О, добре. Напомнете го отново и го докарайте в офисите на център „Рокфелер“. От него се очаква да изиграе ролята си на герой по-късно.

— Мислех, че той е падналият ангел. Тя уточни:

— Не, малко си поизостанал с информацията. Размислихме. Каквото и да стане, сега той е героят. Има отлични връзки с пресата.

— А кой е падналият ангел?

Тя продължи:

— Нали разбираш, вече няма такива неща като победа или поражение, има само проблеми с връзките с обществеността…

— Кой е падналият ангел?

— Ти — изтърси тя. — Обаче няма да си сам… А и аз ще се погрижа да излезеш доста добре от положението.

Лангли не отговори. Тя продължи:

— Слушай, Филип, смятам, че трябва да си тук по време на нападението.

Веждите на Лангли отскочиха нагоре, когато чу малкото си име. Забеляза, че гласът й беше приятен, почти ласкав.

— Спасителна операция. Така трябва да го наричаш, Робърта. — Той намигна на Бърк.

Гласът на Шпигел стана по-рязък.

— Каквото ще да е. Ние… аз искам да дойдеш тук, горе.

— Мисля да остана тук, долу.

— След пет минути да си довлякъл задника си тук. Той погледна Бърк.

— Добре — затвори и остана загледан в телефона. — Каква нощ, пълна със смахнати.

— Има пълнолуние — намеси се Бърк. Последва дълго мълчание, после Лангли попита:

— Ще тръгнеш ли с Белини?

Бърк запали цигара.

— Мисля, че трябва… Да хвана всички разплетени краища… Да прибера всякакви записки, които може да се намират у фенианите. Както каза майорът, това място крие тайни… И преди Белини да започне да гърми глави или мястото да потъне в дим…

Лангли се съгласи:

— Направи каквото трябва — направи опит да се усмихне. — Искаш ли да си сменим местата и да отидеш да държиш Шпигел за ръчичката?

— Не, благодаря.

Лангли погледна нервно часовника си.

— Добре… Слушай, кажи на Белини да държи Шрьодер затворен в онази стая. В зори ще дойдем да го вземем и да го разходим пред камерите като олимпийски шампион. Да влезе Шрьодер, Лангли е аут.

Бърк кимна:

— Онази жена от конната полиция… Бети Фостър… Божичко, сякаш мина цял век… Както и да е, виж дали не можеш да направиш нещо за нея… Ако нямам възможност да й благодаря по-късно…

— Ще имам грижата — той тръсна глава. — Смахната нощ. — Тръгна към вратата и след малко се обърна. — Ето ти още едно нещо, което да провериш, когато влезеш вътре. Взехме отпечатъци от чашата, която Хики използва на пресконференцията. Бяха размазани.

Но Олбъни и ФБР твърдят, че са деветдесет процента сигурни, Хики е. Разполагаме с няколко визуални идентификации от хора, които са го видели по телевизията.