Нелсън Демил - Катедралата

— Е, това е. — Той погледна Лангли. — Ти, разбира се, ще обмислиш отново дали да подадеш оставката си.

Лангли каза:

— Всъщност, надявах се да стана главен инспектор.

Клайн бързо кимна.

— Разбира се. След това ще има повишения за всички.

Лангли запали цигара и забеляза, че ръцете му треперят. Беше убеден, Клайн и Дойл бяха прави в решението си да щурмуват катедралата. Но с непогрешимите инстинкти на политици, го правеха с неправилни мотиви, по неправилен начин и подхождаха с гнусни и хлъзгави средства: Но какво от това? Половината от правилните неща на този свят се правеха точно по този начин.

Кметът Клайн вече се усмихваше. Обърна се към Шрьодер:

— Берт, сега трябва да ни осигуриш малко време. Продължавай да говориш с тях! Вършиш чудесна работа, Берт. И ние високо ценим това… Капитане? — Той се усмихна на Шрьодер така, както се усмихваше учител на хванат в разсеяност ученик. — Берт?

Очите на Шрьодер се спряха върху Клайн, но не отговори нищо. Кметът го погледна с нарастваща тревога.

— Сега, Берт, искам от теб писмено изявление, че твоето професионално мнение, базирано на дългогодишния ти опит в преговори за заложници, е да се преустановят преговорите. Разбираш ли?

Шрьодер огледа стаята и издаде нечленоразделен звук. Кметът изглеждаше притеснен, ала продължи:

— Трябва да посочиш, когато си видял Флин, той е поставил нови искания, напълно безумни. Нали? Напиши го колкото може по-скоро. — Той се обърна към останалите. — Всички вие…

— Няма да го направя!

Всички в стаята погледнаха Шрьодер. Клайн изглеждаше неспособен да повярва.

— Какво? Какво каза?

Робърта Шпигел се изправи бързо и при това движение люлеещият се стол се плъзна към губернатор Дойл. Той го бутна настрана и се доближи до Шрьодер.

— Това ще бъде истината. А ти досега не си постигнал нищо.

Шрьодер стана и се подпря на бюрото.

— Слушах всички ви. Всички сте полудели.

Шпигел се обърна към Лангли:

— Доведи преговарящия, който го дублира.

Шрьодер изкрещя:

— Не! Никой не може да говори с Флин, освен мен… Той няма да разговаря с никой друг… Ще видите, че няма да разговаря. Сега ще му се обадя.

Посегна към телефона, но Лангли го дръпна. Шрьодер рухна на стола си. Кметът Клайн изглеждаше втрещен. Опита се да каже нещо, но от устата му не излезе нито дума.

Шпигел заобиколи бюрото и се надвеси над Шрьодер. Гласът й беше тих и спокоен.

— Капитане, между този момент и времето, когато Белини е готов да нападне, ти ще приготвиш изявление, с което обясняваш решението си. Ако не го направиш, ще се погрижа да бъдеш осъден за неизпълнение на служебните си задължения, да бъдеш уволнен и да загубиш пенсията си. Ще свършиш като охрана в някоя банка в Дъбюк, ако си достатъчно късметлия да се сдобиеш с разрешение за носене на оръжие. Хайде сега да обсъдим всичко, като интелигентни хора.

Шрьодер се изправи и пое дълбоко дъх. Гласът му отново си беше възвърнал тона и спокойствието на професионалния преговарящ.

— Да, нека да го направим. Съжалявам, че за миг избухнах. Нека да обсъдим което Брайън Флин ми каза в действителност, а не това, което на вас ви се ще да е казал. — Той погледна Белини и Лоугън. — Изглежда онези четирийсет и пет порции не са били за заблуда, имаше достатъчно хора, за да ги изядат. Видях ги. А огнехвъргачките… Нека ви разкажа за огнехвъргачките… — запали пура с треперещите си ръце и продължи хладно и отмерено, обаче всички усещаха скритото подводно течение на тревогата в гласа му. Накрая заключи: — Флин е събрал най-голямата и най-добре обучена въоръжена военна сила от бунтовници, която тази страна е виждала от Гражданската война насам. Твърде късно е да направим каквото и да е, освен да се обадим във Вашингтон и да кажем, че доколкото зависи от нас, ние сме готови да капитулираме…

Лангли намери Бърк проснат на едно легло в една от спалните в енорийския дом.

— Решили са да щурмуват катедралата.

Бърк се изправи бързо. Гласът на Лангли прозвуча развълнувано.

— Скоро. Преди папския призив. Преди камбаните да бият и монсеньор Даунс да е върнал разсъдъка си.

— По-бавно.

— Шрьодер разговаря с Флин до вратата. Съобщи, че е видял четирийсет-петдесет въоръжени фениани…

— Петдесет?

— Но не ги е видял. Знам, че не ги е видял.

— Чакай малко. Върни се по-назад!

Лангли се заразхожда из стаята:

— Вашингтон напусна потъващия кораб. Клайн и Дойл надушват пиршество. Разбираш ли? Утре те ще бъдат герои, или ще се разхождат в Мексико с тъмни очила и фалшиви носове…