Нелсън Демил - Катедралата

Монсеньор Даунс го прекъсна:

— Но… Папското послание…

Кметът Клайн се обади от другия край на стаята.

— Не желая да виждам как папата и останалите глави на църкви ще започнат да изглеждат като глупаци. И Господ да се обърне към тези фениани, няма да промени нищо.

Монсеньор хвана с две ръце лицето си.

— Но защо аз?… Какво значение има какво смятам аз?

Клайн прочисти гърлото си.

— За да бъда напълно честен с вас, монсеньор, няма да помръдна и пръста си, за да спася тези хора или катедралата, ако нямам благословията на висш представител на католическото духовенство. Един главен енорийски свещеник ще свърши работа, особено ако е ирландец като вас. Аз не съм глупак, нито пък вие.

Монсеньор Даунс се отпусна тежко на стола си.

— О, Господи…

Рурк стана от мястото си и отиде при Даунс. Клекна до стола на монсеньор и заговори с болка в гласа:

— Моите момчета са предимно католици, отче. Ако трябва да влязат в тази катедрала, те ще пожелаят да се видят преди това с вас… Ще искат да се изповядат. Ще искат да знаят, че някой от тази църква благославя тяхната мисия. В противен случай те… Не знам.

Монсеньор захлупи лице в шепите си. Измина цяла минута преди да вдигне глава и да кимне бавно.

— Нека Бог ми прости, ако мислите, че това е единственият начин те да бъдат спасени… — Той стана внезапно и почти изтича от стаята.

Няколко секунди никой не проговори. После се обади Шпигел:

— Да предприемем нещо, преди всичко да започне да се разпада.

Кметът Клайн потри замислено брадичката си. След малко вдигна поглед:

— Шрьодер ще трябва да обяви, че се е провалил напълно.

Губернаторът добави:

— То не би трябвало да е проблем. Той наистина се провали. Няма да е лошо да пуснем новината, заедно с провеждането на спасителната операция, че фенианите са отправили допълнителни искания, освен тези, които приехме да обсъдим… — той изведнъж спря. — По дяволите! Има записи на всички проведени телефонни разговори… Може би Бърк ще успее…

Клайн го прекъсна.

— Остави Бърк. Шрьодер разговаря лично с Флин в момента. То ще му даде възможността да декларира, че Флин е отправил нови искания.

Губернаторът кимна.

— Да, много добре. Клайн продължи:

— Ще накарам Белини да декларира писмено, че според него имаме отлични шансове да проведем спасителна операция с минимален брой човешки жертви и материални щети.

— Но Белини е като йо-йо — каза Дойл. — Постоянно променя мнението си… — остро погледна Рурк. — Той ще напише ли такава декларация?

Тонът на Рурк беше загрижен.

— Ще изпълни каквато и да е заповед за атака… но колкото до подписването на декларация… Той е труден човек. Неговата позиция е, че трябва да разполага с повече предварителна информация, преди да каже, че одобрява…

Майор Мартин се намеси:

— Лейтенант Бърк ми съобщи, че е много близо до някакво сериозно откритие. Всички погледи се насочиха към него. Той продължи:

— Ще намери поне плановете, може би и самия архитект, в рамките на час. Почти мога да го гарантирам.

В тона му се долавяше нежелание да бъде разпитван по-подробно. Клайн се намеси пак:

— Трябва да получим от инспектор Лангли психопрофили, показващи че половината от терористите вътре са луди.

Губернатор Дойл попита:

— Ще съдействат ли тези офицери? Шпигел отговори:

— Аз ще се погрижа за Лангли. Колкото до Шрьодер, той е разбран човек и е политически ангажиран. С него няма да има проблем. А що се отнася до Белини, ще му предложим повишение и прехвърляне на място, което той посочи. — Шпигел отиде до телефона. — Още сега ще се обадя на медиите и ще им кажа, преговорите са стигнали до критична точка и е абсолютно наложително да забавят онези църковни призиви.

Дойл каза почти самодоволно:

— Аз поне знам, че моят човек, Лоугън, ще изпълни което му наредя. — Той се обърна към Клайн. — Не забравяй, че искам парче от тортата, Мъри. Поне един взвод трябва да е от 69-и полк.

Кметът Клайн погледна през прозореца.

— Дали постъпваме правилно? Или всички сме полудели?

Мартин рече:

— Ако чакате до съмване, значи наистина сте луди. Не е ли странно, че останалите не пожелаха да споделят това с нас?

Робърта Шпигел вдигна поглед, докато набираше номера:

— Някои плъхове предвиждат потъване на кораба и го напуснаха. Други плъхове надушват пиршество и се качиха на него. Преди слънцето да изгрее, ще разберем кои от плъховете са прозрели правилно нещата.