Нелсън Демил - Катедралата

Бърк намери малко аспирин в едно нощно шкафче и сдъвка три таблетки. Лангли седна на един стол.

— Слушай, Шпигел иска да се види с теб — той набързо осведоми Бърк и добави: — Ти ще бъдеш преговарящ, докато решат какво ще правят с Шрьодер.

Бърк се ококори:

— Преговарящ? — Той се изсмя силно. — Гордият Берт, днес трябваше да бъде най-добрата му игра… Той наистина го искаше — Бърк запали угаснал фас. — Значи — издиша той, — ще нападнем…

— Не, ще спасяваме. Сега го наричаме спасителна операция. Трябва да подбираш думите си много внимателно, защото обстановката става все по-мрачна и никой от тях вече не казва какво има предвид. Освен това те лъжат по-добре от нас. Върви, чакат те!

Бърк дори не помръдна.

— А Мартин им е известил, че аз ще им доставя Стилуей.

— Да, в комплект с плановете. То беше новина за мен. А за теб?

— И изобщо не е споменавал Тери О’Нийл?

— Не. Трябваше ли? — Лангли погледна часовника си. — Вече има ли някакво значение?

Бърк се взря през прозореца към Медисън авеню.

— Знаеш ли, Мартин уби Джак Фъргюсън.

Лангли застана зад него:

— Не, фенианите са убили Джак Фъргюсън.

Бърк се обърна.

— Много лъжливи сделки се правят тази нощ.

Лангли поклати глава.

— Дяволски си прав. А Клайн раздава повишения, сякаш са рекламни значки. Върви да си вземеш една. Но трябва да си платиш. — Лангли отново се заразхожда. — Трябва да подпишеш изявление, в което обявяваш, че смяташ стореното от Клайн и Дойл за страхотно.

Разбираш ли? Накарай ги да те произведат в капитан. Аз ще бъда главен инспектор. И напусни разузнаването. Поискай да те изпратят в отдела за разследване на фалшификации на предмети на изкуството. Ще ходиш в Париж, Лондон, Рим. Обещай ми да посещаваш Шрьодер в Дъбюк…

— Вземи се в ръце! Лангли размаха ръце:

— Не забравяй, Мартин е в отбора, а Шрьодер е аутсайдер. Лоугън е с Клайн и Дойл, но не е с Белини. Следиш ли мисълта ми? Дръж си очите отворени на четири за Шпигел. В невероятна форма е, кучка от чистокръвна порода, фенианите са побъркани, ние сме нормалните… монсеньор Даунс ни дава благословията си… Какво още? — Той се огледа наоколо с блуждаещ поглед. — Тук някъде човек може ли да си вземе един душ? Чувствам се покрит със слуз. Ти още ли си тук? Откажи се. — Лангли се строполи назад върху леглото. — Бягай надалече!

Бърк никога не беше виждал Лангли да излиза от релси и това го изплаши. Отвори уста да каже нещо, обаче размисли и излезе.

Бърк вървеше до Робърта Шпигел нагоре по стълбите. Докато се движеха, слушаше енергичния й глас. Зад тях мълчаливо се изкачваше Мартин.

Бърк отвори таванската врата и излезе на плоския покрив на енорийския дом. От север духаше вятър и замръзналите локвички вода отразяваха светлините на високите сгради наоколо. Шпигел направи знак на група снайперисти от корпуса за бързо реагиране да се оттеглят. После вдигна яката на палтото си и тръгна към западния край на покрива. Подпря се с ръце на ниския железен парапет, който обикаляше целия покрив, и се загледа в катедралата, издигаща се от другата страна на тесния двор.

Улиците отдолу бяха безлюдни, но в далечината зад барикадите се чуваше ревът на мегафони, песни и викове на хора, непрестанното свирене на гайди и други инструменти. Бърк разбра, че вече бе минал четири часа и всички барове бяха затворени. Сега празненството се беше преместило на улиците, стотици хиляди пъти по-голямо, упорито вкопчено в нощта, превърнала се в магия за всички тези хора.

Шпигел говореше и опита да се концентрира върху думите й. Но той нямаше връхно палто, беше му студено, а вятърът отнасяше думите й. Тя завърши:

— Съгласувахме позициите си, лейтенант, сега трябва да действаме, преди всичко да се разпадне. И не искаме повече изненади, ясно ли е?

Бърк каза:

— Отделът за фалшифицирани предмети на изкуството.

Шпигел го погледна озадачено за миг:

— О… Добре. Или това, или теляк в банята на физкултурния салон на академията.

Тя се завъртя с гръб към вятъра и запали цигара. Бърк попита:

— Къде е Шрьодер?

— Той добре разбира, че не искаме да го изпускаме от поглед, за да не отиде да издрънка всичко на пресата, затова, вместо да понася унижението да бъде охраняван, доброволно се присъедини към Белини — отвърна тя.

Бърк почувства известно неудобство.

— И аз ли ще водя преговорите?

Шпигел отговори:

— Всъщност, да. Но от приличие, официално Шрьодер продължава да ги води. Освен това, той не е лишен от политически връзки. Ще продължи да изпълнява служебните си задължения, с известни промени, разбира се, и по-късно… ще го показват по телевизията.