Нелсън Демил - Катедралата

Мартин се обади за първи път:

— Всъщност, капитан Шрьодер отново ще се върне в ризницата и ще разговаря с Флин. Трябва да поддържаме привидно нормалния ход на нещата. Нито Флин, нито пресата бива да заподозрат нещо.

Бърк събра шепи и запали цигара. Докато го правеше, погледна Мартин. Неговата стратегия започваше да се изяснява. Премисли отново, че Шрьодер се е присъединил към Белини и трябва да отиде отново да разговаря с Флин. Помисли си също, Флин не разполага с петдесет отлично въоръжени бойци, следователно Шрьодер грешеше, или беше глупав и наивен, както единодушно всички смятаха. Но той знаеше, че то за Шрьодер не е вярно. „Когато изключиш невъзможното“, казваше Шерлок Холмс, „това, което остава, колкото и да е невероятно, трябва да е истината“. Шрьодер лъжеше и Бърк започваше да разбира защо. В представите му изникна образът на млада жена, чу отново гласа й и я видя на някакво тържество по повод повишение преди пет-шест години. Почти неуверено той направи последната връзка, която трябваше да направи още преди часове. Обърна се към Шпигел:

— И Белини разработва нов план за нападение?

Шпигел го погледна на разсеяната светлина:

— В момента Белини и Лоугън разработват план Б, засилване на ответния удар, както се изразяват те, базиран на възможността хората в катедралата да разполагат с голяма огнева мощ. Те не искат да влязат по друг начин. Но ние разчитаме на теб да доставиш нужната информация, за да разработим план В, проникване в катедралата и изненадваща атака, като се използват тайни ходове, които много от нас вярват, че съществуват. То всъщност може да помогне да спасим няколко човешки живота и „Свети Патрик“ от разрушаване.

Тя огледа страхотните размери на сградата. Дори гледана отвън, напомняше лабиринт с многобройните си кули, заострени върхове, подпори и сложни каменни орнаменти. Обърна се към Бърк:

— Е, лейтенант, не се ли чувствате, сякаш сте оголили врат на дръвника?

— Има ли причина моят врат да не е на същото място, на което е твоят?

— Прав си. Напълно си прав. Само че твоят е малко по-оголен, защото разбрах, че имаш намерение да тръгнеш с Белини.

— Точно така. Ами ти?

Тя се ухили неприятно:

— Не си длъжен да го правиш… Но все пак, идеята не е лоша… В случай, че не успееш да доставиш Стилуей.

Бърк погледна Мартин, който кимна незабележимо, и отвърна:

— Ще ви го доставя до… половин час. Последва мълчание, после се обади Мартин:

— Мога ли да предложа още нещо… Хайде да не говорим много за този архитект пред капитан Шрьодер. Той е пренапрегнат и може несъзнателно да изпусне нещо пред Флин при следващия разговор.

Над покрива легна тишина, нарушавана единствено от скърцането на тътрещи се крака по замръзналия чакъл и воя на вятъра по улиците. Бърк погледна Шпигел и разбра, тя се досеща, че Берт Шрьодер има сериозен проблем, че самият той е сериозен проблем.

Шпигел мушна ръце в джобовете на дългото си палто и се отдалечи на няколко крачки от Бърк и Мартин. За няколко кратки секунди тя се запита защо така всеотдайно се беше впуснала във всичко това и внезапно й стана ясно, през всичките седем нещастни години, докато преподаваше история, всъщност дълбоко в себе си е искала да прави историята. И сега щеше да осъществи желанието си.

Капитан Джо Белини разтри уморените си очи и погледна стенния часовник в залата за пресконференции. 4,28. Проклетото слънце ще изгрее в шест и три минути. В своята полудрямка бе видял стена от ярка слънчева светлина, която се движеше към него, за да го спаси, така както беше правила толкова пъти в Корея. Господи, помисли си той, ненавиждам звука на оръжията нощем.

Той се огледа. По столовете или на пода спяха мъже, поставили под главите си бронираните жилетки. Други бяха будни, пушеха и разговаряха тихо. От време на време някой се изсмиваше на нещо, което според Белини изобщо не беше смешно. Страхът притежаваше собствена миризма и сега тя бе толкова силна, че той я надушваше съвсем лесно, въпреки миризмата на тютюн, оръжейна смазка и дъха от многото дробове и лепкави усти.

Дъската беше покрита със знаци с цветен тебешир върху белите очертания на катедралата. Върху дългата маса бяха разстлани копия от променения план за нападението. На късия край на масата отсреща седеше Берт Шрьодер и небрежно преглеждаше едно копие. Телефонът иззвъня и Белини бързо вдигна слушалката.

— Корпус за бързо реагиране. Белини слуша.

По линията долетя особеният носов глас на кмета: