Нелсън Демил - Катедралата

Берт Шрьодер седеше на бюрото си в кабинета на монсеньор. Лангли, Белини и полковник Лоугън стояха прави и слушаха кмета Клайн и губернатор Дойл да им нареждат какво се очаква от тях. Очите на Шрьодер се местеха от Клайн на Дойл, а мислите му препускаха бясно.

Робърта Шпигел седеше в своя люлеещ се стол, загледана в угасналата камина. В ръката си разсеяно клатеше чаша с бренди. Стаята беше изстинала и тя бе наметнала якето на Лангли върху раменете си. Майор Мартин се беше изправил до камината, зает с разглеждане на антиките върху полицата.

Комисарят на полицията Рурк стоеше до кмета и кимаше одобрително на всичко, което казваха Клайн и Дойл, опитвайки се да изтръгне подобни кимания от тримата си офицери.

Губернаторът спря да говори и погледна за миг Шрьодер. Нещо у този човек напомняше спящ вулкан. Той се опита да провери реакцията му:

— Берт?

Очите на Шрьодер се спряха върху губернатора. Дойл рече:

— Берт, не искам да те критикувам, но ако утрото настъпи и няма достигнат компромис, нито отлагане на крайния срок, а такива няма да има, и ако заложниците бъдат екзекутирани, а катедралата разрушена, тъкмо ти, Берт, ще получиш най-голямото обществено оплюване. Не е ли така?

Шрьодер не отговори. Кметът Клайн се обърна към Лангли:

— А ти, инспекторе, ще получиш служебно порицание.

— Да става каквото ще.

Белини каза разпалено:

— Ваша чест, ние можем да се справим с престъпници, но тези тук са партизани, въоръжени с военна техника, предупредителни аларми за настъпление на противника, автомати, ракети и… един Бог знае какво още. Ами ако имат и огнехвъргачки? А? Освен това са се укрепили в национално светилище. Божичко, все още не разбирам защо армията не…

С разочарован поглед кметът постави ръка на рамото му, за да го възпре.

— Джо… Джо, ти ли говориш тези неща?

— Точно аз, по дяволите!

Губернатор Дойл погледна Лоугън, който видимо изпитваше неудобство.

— Полковник? Ти какво мислиш? Полковник Лоугън застана мирно:

— О… Ами… убеден съм, че без забавяне трябва да осъществим нападе… спасителна операция.

Губернаторът засия.

— Обаче — продължи Лоугън, — тактическият план не е солиден. Онова, което ни карате да направим, е все едно… да стреляме по плъхове в шкаф с порцелан, без да счупим порцелана… и шкафа…

Губернаторът се облещи срещу него. Гъстите му вежди се извиха на дъги като катеричи опашки.

— От войниците често се иска да направят невъзможното, и то да го направят добре. Дълг на Националната гвардия е не само да участва в паради и празненства.

— Не, сър… Да, сър.

— Могат ли ирландските воини да поемат своя дял от операцията?

— Разбира се.

Губернаторът силно го тупна по рамото.

— Юнак!

Кметът се обърна към Лангли.

— Инспекторе, вие ще трябва да осигурите досиетата, от които се нуждаем.

Лангли се поколеба. Робърта Шпигел прикова очи в него.

— Не по-късно от дванайсет на обед, инспекторе.

Лангли я погледна.

— Разбира се, защо не. Ще седна да сътворя нещо с един дискретен полицейски психолог, доктор Корман, и ще се получат такива психопрофили на фенианите, от които даже Джон Хики ще напълни гащите.

Майор Мартин се обади:

— Може ли да предложа, инспекторе, да покажете връзката между смъртта на онзи информатор, мисля че се казваше Фъргюсън, и фенианите? Така ще се изчисти и тази работа.

Лангли погледна Мартин и разбра. Кимна с глава. Клайн погледна Белини.

— Е, Джо… В отбора ли си?

Белини изглеждаше притеснен.

— Да, но…

— Джо, можеш ли да кажеш честно, че си убеден, че тези терористи няма да застрелят кардинала и останалите, и после да вдигнат катедралата във въздуха?

— Не, но…

— Убеден ли си, че твоите хора не могат да проведат успешна спасителна операция?

— Не съм казал такова нещо, Ваша чест. Просто няма да подпиша нищо. Откога хората трябва да подписват такива неща?

Кметът потупа леко рамото му.

— Трябва ли да назнача някой друг, който да поведе хората ти срещу терористите в една спасителна операция, Джо? Или да накарам полковник Лоугън да осъществи цялата операция?

В мозъка на Белини се сблъскаха противоречиви мисли, една от друга по-мрачни. Шпигел се сопна:

— Да или не, капитане? Става късно, а проклетото слънце ще изгрее в шест часа и три минути.

Белини я погледна и изопна снага.

— Аз ще поведа атаката. Ако получа плановете, тогава ще реша дали ще подписвам нещо.

Кметът Клайн изпусна дълбока въздишка.