Нелсън Демил - Катедралата

Монсеньор прехапа устни и кимна.

— Разбирам вашите позиции, но църквата, която всички смятате за желязна при отстояването на своето, има желанието да опита всичко възможно, би трябвало да ви е ясно, че ще последват апели от кентърберийския архиепископ и от архиепископа на Ирландия, както и от други религиозни глави от всякакви вероизповедания и принадлежности. Почти във всяка църква и синагога в този град и извън него ще бъдат обявени целонощни молитвени бдения. И ако до пет часа сутринта това не приключи, всички камбани в града и страната ще забият. Ще забият за благоразумие, милост и за всички нас.

Робърта Шпигел се изправи и запали цигара.

— Настроението на хората, независимо от камбаните и песните по улиците, е трудно за предвиждане. Ако възприемем гъвкавия подход и той експлодира в лицата ни в шест и три минути, всички ще изхвърчим със задниците напред и никой няма да обяви целонощно молитвено бдение за нас. — Тя млъкна и след малко продължи: — Така че нека да разрежем онези неща там, Гордиевия възел, да решим как и кога ще атакуваме и да съгласуваме обясненията, които ще даваме по-късно.

Последва палене на цигари, а майор Мартин си наля от шерито на кардинала. Губернаторът кимна одобрително на предложението й.

— Възхищавам се на вашата откритост и проницателност, госпожице Шпигел, и…

Тя го погледна:

— Нали тъкмо за това ни поканихте тук, така че да приключваме, губернаторе.

Губернатор Дойл почервеня, но сдържа гнева си:

— Отлична идея — той се огледа. — В такъв случай всички сме съгласни, компромисът не е възможен, фенианите няма да се предадат и ще изпълнят заплахите си на разсъмване.

Последваха няколко нерешителни кимания. Губернаторът погледна Арнолд Шеридан и попита:

— И всичко е в моите ръце?

Шеридан кимна.

Дойл се обърна към него:

— Но, неофициално, администрацията би желала да види твърд подход?

Шеридан поясни:

— Това, което администрацията има предвид е, че в подобен род ситуации винаги се намесва сила, местна сила. — Той отиде до вратата. — Благодаря ви, губернаторе, за възможността, която ми дадохте да участвам в дискусията. Сигурен съм, че ще стигнете до правилното решение — и излезе.

Кметът Клайн изчака да се затвори вратата:

— Оставиха ни да се оправяме сами. — Той се обърна към Донахю и Палмър. — Виждате, че федералната система работи отлично. Те събират данъците и приемат законите, а кметът Клайн се бори с терористите. — Стана и закрачи напред-назад. Спря пред Донахю и Палмър. — Разбирате ли, като законно избран кмет на този град, аз съм овластен да заповядам тази катедрала да бъде щурмувана? — Никой от двамата не му отговори. Клайн повиши тон: — То е мой дълг. И не съм длъжен да отговарям пред никого.

Ерик Палмър стана и тръгна към вратата.

— Ние предложихме всички възможни компромиси… И ако наричате това местен проблем, тогава не виждам причина правителството на Нейно величество да се замесва в него. — Той погледна Мартин, който не показа намерение да си тръгне, после кимна на останалите: — Довиждане — и излезе.

След него стана Томас Донахю:

— Чувствам се ужасно в тази ситуация… Живея в този град от пет години… „Свети Патрик“ е храмът в моята енория, познавам кардинала и отец Мърфи… — той погледна монсеньор Даунс, — но не мога да направя абсолютно нищо. — Отправи се към вратата и спря на половината път. — Ако имате нужда от мен, ще ме откриете в консулството. Господ да благослови… — и излезе бързо.

Шпигел отбеляза:

— Напуснаха красиво и чисто.

Губернатор Дойл пъхна палци в джобчетата на жилетката си.

— Хм… Гледай ти какво нещо. — Той се обърна към Мартин. — Майоре… не бихте ли споделили с нас мислите си? Като човек, който познава ИРА… Вие как бихте действали?

Мартин отговори без предисловия:

— Крайно време е да започнете да обсъждате спасителната операция.

Губернатор Дойл кимна при фразата „спасителна операция“, която, употребена вместо „атака“ или „нападение“, тънко обръщаше смисъла на нещата, фразеологията, свързана с предстоящите събития, ставаше все по-изтънчена. Той рязко се завъртя към монсеньор Даунс.

— Ще благословите ли една спасителна операция?

Монсеньор бързо вдигна глава.

— Дали ще?… Ами…

Губернатор Дойл се приближи до Даунс.

— Монсеньор, в кризи като тази именно хора като нас, на средното ниво, влизат в торбата. И ние трябва да действаме. Да не действаме е по-неморално от това да действаме със сила — и добави: — Ние трябва да спасим…