Нелсън Демил - Катедралата

Шрьодер прочете бележката отново и отново. Усети треперенето на коленете си и се хвана за вратата. Вдигна глава към Флин и се опита да каже нещо, обаче от устата му не излезе и звук.

Флин рече безчувствено:

— Добре дошъл при фенианската армия, капитан Шрьодер.

Шрьодер преглътна няколко пъти и отново впери поглед в бележката.

— Съжалявам — продължи Флин. — Наистина. Не е нужно да говориш, само слушай. — Той запали нова цигара и заговори енергично: — Онова, което трябва да направиш, е да застанеш на възможно най-силната позиция в защита на нашите искания. Първо им кажи, че съм извадил пред теб като на парад голям брой въоръжени мъже и жени. Видял си картечници, ракети, гранати, огнехвъргачки. Кажи им, че имаме готовността, намерението и способността да повлечем с нас в гроба целия състав от шестстотин човека на корпуса за бързо реагиране, да взривим катедралата и да убием заложниците. С други думи, накарай Джо Белини и останалите герои да се насерат от страх. Разбра ли? — Направи пауза, после додаде: — Те никога няма да заподозрат, че докладът на капитан Шрьодер за голям брой добре въоръжени войници е лъжа. Използвай въображението си, погледни нагоре към площадката, Шрьодер, и си представи четирийсет-петдесет жени и мъже, които минават покрай вратата на криптата. Представи си онези картечници, ракети и огнехвъргачки… Хайде, погледни натам!

Шрьодер вдигна очи и Флин видя в тях точно което искаше да види. След минута Шрьодер наведе глава. Лицето му беше бледо, ръцете разхлабиха ризата и вратовръзката.

— Моля те, успокой се — продължи Флин. — Можеш да спасиш живота на дъщеря си, само ако се овладееш. Точно така… Ако това не свърши работа и те все пак се решат на атака, тогава ще заплашиш, че ще дадеш публичност на проблема… радио, телевизия, вестници. Кажи на Клайн, Дойл и останалите, че никога през годините, в които си водил преговори за заложници, ти, като последна инстанция, от която зависи животът на заложниците, твърдо вярваш, че нито нападението, нито по-нататъшните преговори могат да разрешат тази ситуация. Ще декларираш пред обществеността, че именно по тази причина за първи път през своята кариера настояваш за капитулация, по хуманни и тактически съображения. — Флин наблюдаваше лицето му, но на него не можеше да се прочете нищо, освен мъка. Той продължи: — Ти разполагаш с голямо влияние, морално и професионално, пред медиите, силите на полицията и политиците. Използвай цялото влияние. Трябва да създадеш онзи натиск и атмосфера, които ще принудят правителствата на Америка и Великобритания да се предадат.

Шрьодер рече едва чуто:

— Време… нужно ми е време… Защо не ми даде повече време?…

— Ако ти бях казал по-рано, нямаше да издържиш цялата нощ, или щеше да съобщиш на някого. Единственото време, което ни остава, е до зазоряване, и дори по-малко, ако не успееш да спреш атаката. Но ако успееш да ги накараш да отворят вратите на лагерите… заеми се със задачата!

Шрьодер опря лице в решетката.

— Флин… моля те… чуй ме…

Флин го прекъсна:

— Да, знам, че ако излезем оттук живи, те ще ни преброят и ще се чудят къде са всички огнехвъргачки… Е, ти ще изпиташ неудобство, ала в любовта и войната всичко е честно; на война като на война и прочие, и прочие. Не мисли чак дотам в бъдещето и не бъди егоист!

Шрьодер поклати глава и избъбри нещо несвързано. Флин успя да различи само думата „затвор“. Той го успокои:

— Дъщеря ти ще идва да те посещава през уикендите — и добави: — Дори аз ще те посещавам.

Шрьодер го погледна и в гърлото му заклокочи задавен звук. Флин продължи:

— Съжалявам, беше подло. — Той замълча. — Виж, ако това има някакво значение за теб, чувствам се разкаян, че трябваше да прибягна до този метод. Но нещата не вървяха добре, а аз знаех, че ти ще ни помогнеш, на нас и на Тери, ако разбереш в каква беда се намира. — Гласът му стана строг: — Тя наистина трябва по-добре да подбира партньорите си. Децата причиняват такива тревоги на родителите си, особено ако те са част от висшия обществен ешелон… секс, наркотици, бунтарски убеждения…

Шрьодер клатеше глава.

— Не… не може да сте я отвлекли. Блъфираш.

— За момента се намира в безопасност. Дан, така се казва приятелят й, е добър и съобразителен, може да е и сносен любовник. Такава е съдбата на някои войници, да поемат по-леката част, докато другите се бият и умират. Жребий, както се казва. И все пак не ми се ще да съм на мястото на Дан, когато получи заповед да пусне куршум в тила й. Без да прострелва коленете й. Тя е невинна и ще умре бързо, без да разбере какво става. Разбрахме се какво ще направиш, нали?