Нелсън Демил - Катедралата

На Шрьодер не му допадаше преговарянето на четири очи. Хората му бяха казвали, че лицето му разкрива твърде много. Той прочисти гърлото си.

— Искате невъзможното. Приемете компромиса!

Флин забеляза засилената твърдост в гласа на Шрьодер, липсата на обръщенията „сър“ или „господине“ и че се чувстваше неловко.

— Какъв е компромисът?

Веждите на Шрьодер лекичко се повдигнаха.

— Хики не разказа ли?…

— Просто ми го повтори!

Шрьодер повтори предложението и добави: — Приемете го, преди британците да променят решението си за освобождаване на затворниците под клетва. А колкото до вас самите, освобождаването под гаранция е също толкова добро, колкото имунитета. За Бога, човече, никой не е предлагал повече при случай с вземане на заложници.

Флин кимна.

— Да… да… предложението е добро, съблазнително…

— Приемете! Приемете го, преди някой да бъде убит.

— Боя се, че е малко късно за това.

— Какво?

— Сър Харолд уби един младеж, Педар. За щастие никой не знае, че е мъртъв, освен Хики и аз… Предполагам, че Педар също знае, че е мъртъв… Когато хората ни разберат, че е мъртъв, ще поискат да убият Бакстър. Сестра му Мегън ще пожелае дори нещо по-лошо. Това донякъде усложнява нещата.

Шрьодер прокара ръка по лицето си.

— Пресвети Боже! Слушай, сигурен съм, не е станало преднамерено.

— Хари смаза гърлото му с приклада на автомата. Може и да е било случайно, но то не прави момчето по-малко мъртво.

Мозъкът на Шрьодер се обърка. Той псуваше наум: „Бакстър, тъпо копеле!“

— Слушай… то прилича на случай на военнопленник, който се опитва да избяга… Бакстър е бил длъжен да опита… Ти си войник…

Флин мълчеше.

— Ето един шанс за вас да покажете професионализъм… Да покажете, че не сте обикновени престъп… — той се спря навреме. — Да покажете милост, и…

Флин го прекъсна:

— Шрьодер, ти наистина си наполовина ирландец. Никога не съм срещал друг, който да разполага с такъв запас от дрънканици за всякакъв случай.

— Говоря сериозно.

— Е, съдбата на Бакстър зависи най-вече от какво ще направите сега.

— Не. Зависи от това, какво вие ще направите. Следващият ход е твой.

— Тъкмо смятам да го направя. — Той запали цигара и попита: — Докъде стигнаха с плановете си за нападение?

Шрьодер отговори:

— Такава възможност не съществува за нас.

Флин втренчи поглед в него.

— Хванах те в лъжа, лявото ти око трепна. Господи, Шрьодер, носът ти се удължи. — Той се засмя. — Трябваше да те сваля тук преди няколко часа. Бърк беше прекалено хладнокръвен.

— Извика ме на лична среща, значи имаш нещо да ми казваш.

— Искам да ни помогнеш да получим което искаме.

Шрьодер изглеждаше вбесен.

— Нали точно това правя?

— Не, имам предвид наистина всичко, което искаме. Не влагаш сърце в преговорите. Ако те се провалят, ти не губиш и наполовината, което всички тук губят. Нито колкото момчетата на Белини. Той ще загуби между петдесет и сто момчета при атака.

Шрьодер си спомни за неблагоразумното си предложение към Белини.

— Няма да има атака.

— Знаеш ли, Бърк ми каза, че ще тръгне с Белини. Ето един човек, който ще изгуби много, ако ти се провалиш. Ти би ли тръгнал с Белини?

— Бърк не може да го е казал, защото той няма да тръгва наникъде — Шрьодер остана с тревожното впечатление, че го въвличат в нещо, обаче нямаше намерение да прави грешка толкова късно. — Ще се опитам да получа нещо повече за вас, ако ми дадеш още два часа след изгрев слънце.

Флин сякаш не го чу и продължи:

— Помислих си, не е лошо да ти предоставя личен мотив, за да накараш тези хора да капитулират.

Шрьодер го погледна внимателно.

— Знаеш ли, има една ситуация, която не си разгледал в своята иначе подробна книга, капитане. — Флин се приближи още до вратата. — Дъщеря ти би искала да се постараеш малко повече.

— Какво?…

Тери Шрьодер О’Нийл. Тя иска да се постараеш повече.

Шрьодер остана да гледа втренчено няколко минути, после попита високо:

— За какво, по дяволите, говориш?

— Говори по-тихо. Ще разтревожиш полицаите.

Шрьодер процеди през стиснати зъби:

— Какви ги говориш, мамка ти?

— Моля ти се! Намираш се в църква.

Флин пъхна лист хартия между пръчките. Шрьодер го грабна и прочете думите, написани от ръката на дъщеря му:

„Татко, членове на фенианската армия ме държат за заложница. Аз съм добре. Няма да ми направят нищо, ако всичко в катедралата завърши добре. Направи всичко възможно. Обичам те. Тери“.