Нелсън Демил - Катедралата

Флин се изправи и погледна Бакстър.

— Харесваш ли този мъж?

Тя кимна.

— Той е добър човек.

Флин се втренчи в една точка в пространството.

— Добър човек — повтори той. — Някой, който ме вижда за първи път, може да каже същото за мен, ако не знае историята ми. В този момент не ме харесваш особено, но няма нищо. Надявам се да оцелееш, и даже се надявам Бакстър да оцелее. Надявам се двамата да се разбирате добре.

Морийн лежеше по гръб и гледаше нагоре към него.

— И двамата не вярваме на нито една твоя дума. Флин се отдалечи от нея.

— Трябва да вървя… — погледна към Хики над парапета и рече внезапно. — Кажи ми за него. Какво говореше старецът? Какво стана със звънеца в изповедалнята?

Морийн се изкашля и заговори делово, разказвайки всичко, което бе открила за Джон Хики. Накрая заключи:

— Дори и да спечелите, той ще направи така, че всички със сигурност да умрем. Ние и четиримата сме убедени, иначе нямаше да рискуваме с това бягство.

Очите на Флин отново се върнаха на Хики, после обходиха светилището и заложниците, букетите с вече увяхващи карамфили и кървавите петна върху мрамора на олтара. Имаше чувството, че е виждал всичко преди, че е преживял нещо подобно в сън или видение. И си спомни, че то беше станало в абатство Уайтхорн. Отърси се от впечатлението и погледна Морийн. Неочаквано се наведе и разкопча белезниците.

— Ела с мен!

Помогна й да се изправи и я подкрепяше, докато вървяха към стълбите за ризницата. Усещаше, че Хики го гледа от органа, и Лиъри и Мегън също ги наблюдават от тъмните сенки на балкона. Знаеше също какво си мислят — че ще освободи Морийн. И това, разбираше той, както разбираха и всички останали, беше критична точка, тест за положението му на лидер. Щеше ли някой от тримата да се опита да го спре? Преди няколко часа не биха посмели.

Когато стигнаха до най-горното стъпало, се обърна — не колебливо, а предизвикателно — и вдигна глава към балкона, после погледна и към органа. Никой не издаде нито звук, никой не помръдна. Той преднамерено продължи да чака, като оглеждаше катедралата. После започна да слиза. Спря на площадката до Галахър.

— Иди да си починеш, Франк.

Галахър погледна него и Морийн и в израза му пролича разбиране и одобрение. Очите му срещнаха тези на Морийн. Той понечи да каже нещо, само се обърна и бързо се качи. Флин погледна оставащите стъпала до заключената врата и обърна лице към Морийн.

Тя разбра, Брайън Флин бе утвърдил себе си като водач, беше наложил волята си над останалите. Разбра също, че той щеше да отиде и по-далече. Щеше да я освободи, но не знаеше дали искаше да го направи заради нея, заради себе си, или за да демонстрира, че може да прави което пожелае, да покаже, че той е Фин Макмейл — водачът на фенианите. Тя слезе и спря до вратата, Флин я последва и махна с ръка към ризницата.

— Тук е пресечната точка на два свята… светът на святото и този на земното, на живите и мъртвите. Дали някога тези два толкова различни светове, са били отделени от по-тънка преграда?

Тя се вгледа в тихата ризница. На олтара в параклиса на свещениците трепкаше молитвена свещ, масите стояха наредени покрай стените, покрити със старателно сгънатите бялочервени покривки за великите пости. Великден, помисли си тя. Пролет. Възкресението и животът. Тя погледна Флин. Той й предложи:

— Ще избереш ли живота? Ще тръгнеш ли без другите?

Морийн кимна:

— Да, ще тръгна.

Той се поколеба, после извади ключовете от джоба си. С трепереща ръка отключи ключалката на вратата и катинара на веригата. После започна да развива веригата. Бутна назад лявото крило и огледа отворите на коридорите, обаче не видя и следа от полиция.

— Побързай!

Тя хвана ръката му.

— Ще тръгна, но с теб. Той я погледна и попита:

— Би ли оставила и другите да тръгнат с мен?

— Да.

— Можеш ли да го направиш и да живееш без угризение на съвестта?

— Да.

Флин погледна отворената врата.

— Ще стоя в затвора дълго време. Можеш ли да чакаш?

— Да.

— Обичаш ли ме?

— Да.

Той протегна ръка към нея, тя бързо се изкачи по стъпалата и спря на половината път до площадката.

— Няма да ме избуташ навън. Ще тръгнем заедно.

Той стоеше и гледаше силуета й на светлия фон на вратата на криптата.

— Аз не мога да тръгна.

— Даже и заради мен? Аз бих го направила заради теб. А ти?

— Не мога… за Бога, Морийн… не мога. Моля те, ако ме обичаш, върви! Върви!

— Заедно. По който и да е път, но заедно.