Нелсън Демил - Катедралата

— Не, искам да говоря с теб до вратата.

— Аз…

— Не изпитваш ли поне любопитство да ме видиш?

— Любопитството тук няма място…

— Така ли? Струва ми се, капитане, че тъкмо ти измежду всички останали хора трябва да цениш контакта очи в очи.

— Не виждам особен смисъл…

— Колко ли войни е можело да се избегнат, ако всеки от водачите поне бе видял лицето на другия, ако се бяха докоснали и помирисали потта и страха на противника си?

— Почакайте за момент — рече Шрьодер.

Флин чу изщракване и минута по-късно чу гласа му.

— Добре.

— След пет минути — Флин затвори и смушка грубо Хики. — Слушаше ли? — Стисна здраво ръката на Хики. — Един ден, мръсен дъртако, ще ми разкажеш за изповедалнята, за онова, какво си говорил на Шрьодер, и за това, какво си говорил на моите хора и на заложниците. Освен тези неща, ще ми разкажеш за компромиса, който ни е бил предложен.

Хики се сви от болка и се изправи.

— Пусни ме. Тези стари кокали се чупят лесно.

— Не е зле да счупя тези на врата ти.

Хики погледна Флин без следа от болка на лицето.

— Внимавай!

Флин пусна ръката му и го бутна настрана.

— Не се опитвай да ме плашиш!

Хики не отговори, в погледа му се четеше неприкрита омраза. Флин погледна към Педар Фицджералд.

— Грижиш ли се за него?

Хики не отговори. Флин погледна отблизо лицето на Фицджералд и видя, че то е восъчно, като на Хики.

— Той е мъртъв.

Обърна се към Хики. Хики отвърна без всякаква емоция:

— Умря преди около час.

— Мегън…

— Когато Мегън се обади, й съобщавам, че е добре и тя ми вярва, защото иска да е така. Но скоро…

Флин вдигна очи към балкона, където стоеше Мегън.

— Господи, тя ще… — той се обърна към Хики. — Трябваше да поискаш да изпратят лекар.

Хики отвърна:

— Ако не се беше толкова вглъбил в проклетите си камбани, можеше да го направиш.

Флин го погледна.

— Ти можеше…

— Аз? Какво, по дяволите, ме интересува, дали той ще живее или ще умре?

Флин се отдръпна от него и мислите му запрепускаха. Хики попита:

— Какво виждаш, Брайън? Много ли е страшно?

Засмя се и запали лулата си.

Флин се отдалечи още повече от него, обърна се и отиде в покритата галерия. Опита се да сложи в ред мислите си. Започна да преценява всеки човек в катедралата, докато беше сигурен, че знае мотивите на всеки един, способността му на измяна, верността и слабостите му. Умът му най-сетне се фокусира върху Лиъри и той си зададе въпросите, над които трябваше да се замисли преди месеци. Защо беше тук Лиъри? Защо един професионален убиец се бе затворил в капан, от който нямаше изход? Лиъри държеше карта, за съществуването на която никой не подозираше. Флин изтри потта от челото си и тръгна към светилището.

Хики извика:

— Ще кажеш ли на Шрьодер за скъпата му дъщеря? Кажи му от мое име, използвай точно моите думи, да смята дъщеря си за една мъртва кучка.

Флин се спусна по стълбите зад олтара. На площадката пред криптата стоеше Галахър с автоматична пушка М-16, преметната отпред на гърдите. Флин нареди:

— Върви да пиеш кафе!

Галахър се качи, а Флин слезе до вратата. Частите от веригата бяха съединени и към нея бе закачен нов катинар. Огледа разкривената заключалка на вратата — още един-два куршума и е щяла да се отвори. Обаче в барабана на един „Томсън“ има само петдесет патрона. Не петдесет и един, а петдесет… И една ракета М-72 можеше да унищожи „Сарацин“, и червеният автобус за Клейди минаваше покрай абатство Уайтхорн… и всичко се предполагаше, че е случайно, напосоки, без определено значение…

Флин се загледа в ризницата. Чу хора да говорят в страничните коридори и приближаването на стъпки откъм лявата страна. Шрьодер се появи, огледа се, обърна се към него и бавно изкачи стъпалата. Застана на стъпалото под вратите, с очи, заковани във Флин. Мина дълго време, преди Флин да проговори.

— Отговарям ли на представата ти?

Шрьодер отвърна сковано:

— Виждал съм твоя снимка.

— И аз съм виждал твоя. Изглеждам ли така, както ти си представяше, че изглеждам?

Шрьодер поклати глава. Последва друго дълго мълчание, после Флин рязко заговори:

— Ще бръкна в джоба си — той извади сензор за микрофони и го прокара по тялото на Шрьодер. — Предстои ни много личен разговор.

— Ще докладвам всяко нещо, което си говорим тук.

— Обзалагам се, че няма да го направиш.

Шрьодер изглеждаше смутен и предпазлив. Флин продължи:

— Приближават ли се към споразумение по нашите искания?