Нелсън Демил - Катедралата

Флин наведе глава и я поклати. След дълго мълчание чу стъпките й нагоре по стъпалата.

Заключи вратата и тръгна след нея. Когато се качи в светилището на олтара, я намери отново легнала, с белезници на китката и затворени очи.

Флин излезе от светилището, отиде до една скамейка в средата на катедралата и седна, без да откъсва очи от олтара. Изненадващо му дойде на ум, че неща, които повечето хора смятаха за изпитание — ролята на водач, смелостта, способността да направляваш собствената си съдба — му се удаваха съвсем лесно. Беше Божи дар, смяташе той. Но любовта — толкова обикновено чувство, че дори невзрачните мъже бяха благословени с любещи жени, деца, приятели — винаги му бе убягвала. И единственият път, когато я беше открил, тя бе толкова трудна, че стана болезнена и за да накара болката да спре, той накара любовта да спре чрез силата на собствената си воля. И все пак тя се връщаше, отново и отново. Аmоr vinсit оmnia 8 8 Любовта побеждава всичко — лат. — бел. пр. , както проповядваше отец Майкъл. Той тръсна глава. Не, аз победих любовта.

Почувства се напълно изпразнен от съдържание. В същото време, за свой ужас и отвращение, се чувстваше добре в ролята на властелин над себе си и своя свят.

Остана седнал на скамейката дълго време. Флин погледна Педар Фицджералд, легнал свит отстрани до органа. Беше завит с одеяло до покритата със засъхнала кръв брадичка. Флин застана до Джон Хики, който лежеше върху клавиатурата на органа, и се загледа в бледото му, почти восъчно лице. Полевият телефон иззвъня и Хики се размърда. Чу се втори звън и Флин грабна слушалката. По кабела долетя гласът на Мълинс.

— Върнах се в камбанарията. Приключи ли вече с камбаните?

— Да… Как изглеждат нещата навън?

— Отдолу е много тихо. Но по-далече… Все още се виждат хора по улиците — отговори Мълинс.

Флин долови нотка на почуда в гласа на младия мъж.

— До късно празнуват, а? Дадохме им един празник на Свети Патрик, който винаги ще помнят.

Мълинс рече:

— Дори не обявиха полицейски час.

Флин се усмихна. Америка му напомняше за „Титаник“. Имаше разрез, дълъг триста фута, в единия борд, и оттам непрекъснато нахлуваше вода, но те продължаваха да сервират напитки в салоните.

— Изобщо не прилича на Белфаст, нали?

— Не.

— Усещаш ли долу някаква тревога… раздвижване?…

Мълинс помисли, после отвърна:

— Не, все още изглеждат спокойни. Със сигурност са измръзнали и уморени, но не се долавя напрежение. Няма предаване на заповеди, нито оная характерна вдървеност, която се забелязва преди атака.

— Ти как се оправяш със студа?

— Минах тази фаза.

— Ти и Рори ще видите първи изгрева.

Мълинс отдавна се беше отказал от надеждата да види изгрева.

— Да, изгревът от камбанарията на „Свети Патрик“ в Ню Йорк. Може да се напише цяло стихотворение.

— Ще ми го прочетеш по-късно — той затвори и вдигна слушалката на вътрешния телефон. — Свържете ме с капитан Шрьодер, моля!

Флин погледна лицето на Хики, докато чакаше. Събудено, лицето му беше изразително и живо, но в съня изглеждаше като смъртна маска. Чу леко заваления глас на Шрьодер.

— Да…

— Обажда се Флин. Събудих ли те?

— Не, сър. Чакахме поредното обаждане на господин Хики на кръгъл час. Той каза… Все пак се радвам, че се обадихте. Исках да говоря с вас.

— Мислеше си, че съм умрял, нали?

— Ами… не. Вие биехте камбаните, нали?

— Как звучеше при вас?

Шрьодер се изкашля:

— Изглеждате обещаващ.

Флин се засмя:

— Възможно ли е да развиваш чувство за хумор, капитане?

Шрьодер се засмя притеснено.

— Или може би изпитваш такова облекчение, че вместо Хики се обадих аз, та чак си се замаял.

Шрьодер не отговори, Флин попита:

— Докъде стигнаха в столиците? Шрьодер отвърна резервирано:

— Чудят се защо не отговаряте на онова, което ви предаде инспектор Лангли.

— Боя се, че то не ми е много ясно.

— Не мога да говоря подробно по телефона.

— Разбирам… Ами тогава защо не дойдеш до вратата на ризницата да си поговорим?

Последва дълга пауза.

— Не ми е позволено да го правя. Противоречи на правилника.

— Опожаряването на една катедрала, също. Тъкмо то ще стане, ако не дойдеш да разговаряме, капитане.

— Май не разбирате, господин Флин. Има внимателно изработени правила… Както вероятно добре знаете. Преговарящият не може да се излага на… на…

— Няма да те убия.

— Аз… знам, че няма да… но… Слушайте, вие и лейтенант Бърк вече… Бихте ли искали да говорите с него до вратата?